Депресия

Депресия – симптоми и лечение

В клиничната картина на депресията преобладават симптоми на тъга, меланхолия, отчаяние и срив на отношението към собствената личност. Хората, които страдат от депресия са тъжни, с потиснато настроение, склонни към плачливост, постепенно губят интерес към нещата, които преди са обичали да правят. Характерен симптом на депресивното състояние е чувството за вина, високата степен на самокритичност и ниска самооценка, без наличието на обективни основания. В епизодите на депресия често се наблюдава безсъние, прекъсване на нощния сън или ранно събуждане. Понякога сънят се нарушава в противоположна посока – като се увеличава по времетраене, но въпреки това не води до чувство за отпочиналост и бодрост при събуждане.

Симптоми на депресия също така са промени в апетита – намаляване или увеличаване; липсващо преживяване на удоволствие; липсващо желание за сексуален живот. В някои случаи депресивното състояние може да бъде съпроводено с високи нива на тревожност и раздразнителност. Често явление са соматични телесни симптоми като нехарактерна болка, липса на енергия, тежест в сърцето, коремни болки, главоболие и др., за които няма медицинско обяснение.

Наблюдава се спад в концентрацията, паметта и вниманието, което затруднява способността на индивида да работи и изпълнява своите творчески и ежедневни задачи. Наблюдава се е забавяне на всички основни психични функции, като водещо между тях е силно пониженото настроение.

Депресивните изживявания преди всичко са насочени към собственото неблагополучие. Хората, страдащи от депресия са тъжни и плачат не толкова за света и за близките си, колкото за себе си. Според някои автори депресията е преди всичко загриженост за собственото душевно състояние. При по-леките депресивни състояния описаните симптоми имат нисък интензитет и не възпрепятстват или възпрепятстват в малка степен способността на човека да се справя с всекидневните си задачи. Често хората дори не разпознават, че състоянието им се дължи на депресия, а отдават проблемите си на умора, на някакво житейско неблагополучие или на телесно неразположение. Когато изброените симптоми се изживяват сравнително леко, се говори за дистимен фон на настроението. При тежките форми на депресия обаче, симптомите са интензивни и мъчителни и ежедневните дейности на човек страдат сериозно. За голяма част от депресиите е характерна нарушената регулация на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези, което води до силно повишено производство на кортизол и вероятно това е основната връзка между стреса и депресията. Характерно при депресивните разстройства е нарушената дейност на невротрансмитерите в мозъка – най-вече тази на серотонина, норадреналина и допамина. На тази база действат повечето антидепресанти, като тяхната цел е да спомагат за тяхното обратно захващане.

Ето някои от симптомите на нарушена мозъчна биохимия:

Необичайно потиснато настроение
Безпокойство и тревожност
Резки промени в настроението и обсесивни мисли без реална причина
Необичайна раздразнителност
Тъга и меланхолия
Ирационални мисли
Понижено самочувствие
Необясним страх
Промени в съня
Промени в апетита

Депресията може да бъде придружаващо състояние с други разстройства на психиката като: тревожни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, биполярно растройство, личностови разстройства, разстройства в следствие на алкохолизъм.

Видове депресия

Двата основни вида депресия са клинична депресия и реактивна депресия.

Клинична депресия

Клиничната депресия възниква при нарушение на мозъчната биохимия – недостиг на невротрансмитеритесеротонин, допамин и норадреналин. Тя не е предизвикана от конкретно външно събитие или травма, които да я провокират. Може да се появи неочаквано и без никакво логично обяснение, на фона на пълно благополучие. Симптомите са остри, ярко изразени.

Разбира се, обяснение за възникването има, и то е свързано с характеровите особености, механизмите за справяне със стреса и генетичната предразположеност.

Реактивна депресия

За разлика от клиничната депресия, реактивната възниква като отговор на травмиращо събитие. Тя е психогенна по своя характер. Такива събития могат да бъдат: смърт на близък човек, болезнена раздяла или развод, неизлечима болест, загуба на работа и др. В следствие на подобни събития е нормално известен период да изпитваме скръб и тъга, но когато те продължат твърде дълго време и се появят и други допълнителни симптоми, състоянието прераства в депресия.

Други видове депресия

Маниакална депресия

Маниакалната депресия или Биполярно афективно разстройство, се характеризира с повтарящи се и редуващи се епизоди на мания или хипомания с депресия в по-лека или по-тежка форма. Манийните епизоди започват внезапно и може да продължат от две седмици, до четири-пет месеца. Епизодите на депресия обикновено са по-продължителни от манийните, с продължителност около 6месеца.
В някои случаи епизодите на мания е депресия се редуват по-често, като смяната може да стигне до честота през часове.

При маниен епизод се наблюдават необичайно повишено, еуфорично настроение, повишена психична и двигателна активност, повишена самооценка до степен неадекватност и налудност. В най-тежката форма на мания страдащите имат халюцинации и симптоми на психоза и шизофрения, изразяващи се в идеи за величие, недосегаемост, безсмъртие, свръхчовешки способности, мания за преследване, чуване на напътстващи гласове и др.

Хипоманията е по-лека форма на мания, при която се наблюдава продължително (поне няколко дни) подчертано приповдигнато настроение, повишена активност и самочувствие, които се изразяват в повишена сексуалност, прекалена приказливост, високомерие, повишена нужда от харчене на пари, намалена нужда от сън.

Депресивният епизод се характеризира с подчертано потиснато настроение, загуба на радостта от живота,песимистични мисли за бъдещето, понижена жизнена енергия, понижена самооценка, чувство за вина, лесна уморяемост, промени в апетита, нарушения на съня, нарушения в концентрацията, понижено либидо, мисли са самоубийство.

Маниакалната депресия възниква в следствие на генетична предразположеност, химичен дисбаланс в мозъка и стресови и травмиращи събития.

Ажитирана депресия

При ажитираната депресия, освен основните симптоми на депресия се наблюдават възбуда, тревожност, повишена двигателна активност, забързано мислене и реч.

Следродилна депресия

Възниква в следствие на преживения стрес от раждането и появата на детето и резките хормонални промени. Предразполагащи фактори са: генетичните предпоставки, характеровите особености, съществуващи психични заболявания. Отключва се в първият месец след раждането. Характеризира се с потиснатост, тревожност, безпокойство за здравето на бебето, съмнения в чувствата към детето, избягващо поведение, повишена чувствителност и др.

Сезонна депресия

За сезонна депресия говорим, когато възниква в определен сезон. Най-често това е есенно-зимния период от годината и е свързано с намалената светла част от денонощието и намаленото слънцегреене и физическа активност. При липсата на слънце, физиологично намалява производството на серотонин (хормона на щастието), за сметка на мелатонин (хормона на съня).

Психотична депресия

Психотичната депресия е най-тежката форма на депресия. При нея, наред с депресивните симптоми се наблюдават и симптоми на психоза:

Объркано мислене
Липса на логика в изказванията
Халюцинации
Загуба на връзка с реалността
Ускорено или забавено мислене
Намалена концентрация
Чувство на откъснатост от случващото се (дереализация)
Резки колебания в настроението
Неадекватно за ситуацията поведение

Наличието на психотична симптоматика в депресивния епизод показва тежко разстройство с лоша прогноза.

Кататонна депресия

Кататонната депресия е вид клинична депресия, при която, освен депресивните симптоми се наблюдават безсмислена повторяемост на движенията, странно и неадекватно поведение, загуба на волеви движения.

Дистимия

Характеризира се с хронично потиснато настроение, което обаче не отговаря по тежест на лек или умерен депресивен епизод. Страдащите от дистимия се чувстват мрачни, вяли, пасивни; липсва им смисъла и посоката в живота, липсват им интереси, отпаднали са, нищо не ги радва, имат ниска самооценка, ниска мотивация и нарушения на съня през повечето време. Състоянието на дистимия се свързва с психосоматичното разстройство – развиват се симптоми, които нямат медицинско обяснение като главоболие, храносмилателни проблеми, кожни проблеми и др.

Въпреки, че дистимията е много лека форма на депресия, е нужно да й бъде обърнато внимание, за да се предотврати развитие на по-тежък депресивен епизод.

Д-р Дейвид Бърнс е разработил тест за измерване степента на депресия, който можете да попълните и сами да изчислите резултатите: Кликнете с мишката, за да прочетете целия текст:

Инструкции за попълване:
Моля, отговорете на всички 25 въпроса със следните степени:

0 – Изобщо не
1 – В известна степен
2 – Умерено
3 – Много често
4 – Изключително често

Изчислете резултата като сумирате цифрите от отговорите.

Мисли и чувства

1. Тъжен или мрачен, без настроение
2. Нещастен или потиснат
3. Пристъпи на плач и плачливост
4. Обезсърчен
5. Безнадежден
6. Ниска самооценка
7. Безполезен и неадекватен
8. Виновен или засрамен
9. Критикуващ себе си или самообвиняващ се
10. Трудности с взимането на решения

Дейности и лични взаимоотношения

11. Загуба на интерес към семейството, приятелите и колегите
12. Самота
13. Прекарване на по-малко време със семейството и приятелите
14. Загуба на мотивация
15. Загуба на интерес към работата или други дейности
16. Избягване на работа или други дейности
17. Загуба на удоволствие или удовлетворение от живота

Соматични симптоми

18. Отпадналост
19. Трудности със съня или прекалено много сън
20. Намален или засилен апетит
21. Загуба на интерес към секса
22. Притеснения за здравето

Суицидни мисли

23. Имате ли мисли за самоубийство?
24. Бихте ли искали да сложите край на живота си?
25. Имате ли план да си навредите?

Интерпретация на резултатите:

0-5 Няма депресия
6-10 Нормално състояние, но човека е нещастен
11-25 Лека депресия
26-50 Умерена депресия
51-75 Тежка депресия
76-100 Много тежка депресия

По отношение на развитието на депресия, доказани рискови фактори са травмите от детството, негативните житейски събития като продължително боледуване, смърт на близък човек, загуба на партньор, загуба на работа, продължителния стрес, липсата на социална подкрепа и изолация, самотата.

Сред причините за ниската степен на осъзнаване на депресията като психичен проблем са както фактът, че някои от депресивните състояния се понасят относително леко, така и това, че много хора, които осъзнават проблемите си се боят, че търсенето на професионална помощ може да наложи върху тях клеймото на “лудостта” и това ще ги дескридитира. Но пренебрегването на симптомите и късното обръщане за помощ към специалист може да доведе до хронифициране на състоянието, както и до продължителни периоди, в които хората, страдащи от депресия водят непълноценен живот. Основен риск при депресивните разстройства е рискът от самоубийство. Без лечение 10- 15% от хората, които страдат от депресивно разстройство правят опит за самоубийство.

Психотерапията е първата форма на лечение при депресия, като EMDR тераията, заедно с когнитивно – поведенческата терапия са доказано най-ефективната терапия. В процеса на терапия се идентифицират и анализират проблемите, довели до депресивният епизод; преработват се травматичните спомени; работи се по реструктуриране на негативните нагласи, емоции и неадаптивни модели на поведение; усвояват се нови стратегии за справяне със стреса, страховете и несигурността; възвръща се нормалното психично равновесие и радост от живота.

При по-тежки форми на депресия, е добре страдащите да се обърнат към психиатър, който да назначи подходящо медикаментозно лечение, което да върви паралелно с психотерапията, като тук обръщам специално внимание на това, че терапията трябва да продължи или да се възобнови за определен период от време след спирането на антидепресантите, за да бъде избегнат рецидив.

Ако чувствате, че:

животът ви е в криза;
ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Свържете се с мен