Какво са сънищата и какво се случва, докато сънуваме?
Сънищата са феномен, който от хиляди години вълнува както любители, така и учени. Съществуват различни теории и предложения защо сънуваме, които са подкрепени от научни изследвания. Но въпреки усилията няма единно съгласие и пълно обяснение относно същността и целта на сънищата.
Една от най-известните теории е, че сънищата ни помагат да консолидираме информация и спомени. Но има и други широко приети твърдения, че по време на сън също така преработваме емоциите си. Някои теории стигат и по-надалеко, твърдейки, че сънищата отразяват несъзнавани пластове от психиката ни.
Сънищата включват образи, мисли и емоции, които преживяваме по време на сън. Те могат да бъдат изключително силни и запомнящи се или едва усещащи се. Могат да бъдат също така ясни или напълно безсмислени, весели, тъжни или скучни. Сънищата са толкова разнообразни колкото и самите хора, които сънуват.
Сънищата могат да зависят и от фазата на съня, в която се намираме. Съществуват няколко фази на съня, като най-много сънуваме по време на фазата на REM[1] съня. Също така сънищата по време на тази фаза са най-запомнящи се. Сънуваме и през non-REM[2] фазите на съня, но по-рядко и сънищата са по-малко ярки.
Защо хората сънуват?
Едно е сигурно – всички сънуваме всяка нощ, независимо дали помним съня си или не. Но въпросът с нееднозначен отговор е „Защо сънуваме?“. Според някои от най-известните теории причината да сънуваме е, за да:
- консолидираме информация
- преработваме емоции
- изразим най-съкровените си желания
- упражняваме да се изправяме пред потенциални опасности
Повечето експерти смятат, че причината да сънуваме е комбинация от гореизброените. Освен това, голяма част от тях вярват, че сънищата са от основна важност за нашето ментално, емоционално и физическо благосъстояние. Разбира се има и такива, които смятат, че сънищата нямат никаква цел или стойност.
И все пак, прекарваме една трета от живота си в сън и не малка част от съня си в сънуване. Логично е да мислим, че има основателна причина за това. Две от най-значителните и основополагащи теории за сънищата са тези на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Нека ги разгледаме в повече детайли.
Теория за сънищата на Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд е невролог и психолог, известен още като бащата на психоанализата. Той е един от първите учени, които започват да разглеждат сънищата като инструмент за разбиране на човешкото съзнание и подсъзнание. През 1899 г. публикува труда си „Тълкуване на сънищата“, като трайно поставя темата за разбирането на сънищата на преден план.
Според Фройд несъзнаваното е като резервоар от чувства, мисли, желания и спомени, извън нашето съзнание. Според него несъзнаваното оказва силно въздействие на нашите действия и преживявания, дори и да не го съзнаваме. Тази част от психиката ни е като склад, където са заключени нашите потиснати желания, травматични спомени и първични инстинкти. Той вярва, че това, което сме потиснали, е неприятно и неприемливо за съзнанието ни и че то влияе на поведението и психическото ни здраве.
Според Фройд сънищата са основният метод да се стигне до несъзнаваното. Поради тази причина ги е наричал „кралският път към несъзнаваното“. Той смята, че чрез сънищата удовлетворяваме скритите си желания. Те са нещо като изпускателен кран, чрез който освобождаваме несъзнаваните си желания и мисли в завоалирана форма. Според него има два типа съдържание на сънищата – скрито (латентно) и изрично (проявяващо се). Това означава, че образите, които виждаме в сънищата си, всъщност имат друго (скрито) значение.
Фройд подхожда към сънищата с цел тълкуване, за да разкрие скритото значение и латентното съдържание, прикрито под изричното такова. Той вярва, че чрез анализиране на сънищата може да се разкрият потиснатите желания, конфликти и мотивация, скрити в несъзнаваното. По този начин може по-добре да разберем психиката на конкретния човек или пациент. Това поставя началото на психоанализата с акцент върху анализирането и интерпретирането, включително и на сънищата, като методология.
Теория за сънищата на Карл Юнг
Карл Юнг е психиатър и психоаналитик, който първоначално е последовател на Фройд и значително допринася за развитието на психоанализата. В последствие обаче възгледите му за несъзнаваното и сънищата започват да се различават. Той въвежда концепцията за колективното несъзнавано и разглежда сънищата като средство по пътя към развитието и реализацията на човека.
Според него несъзнаваното е нещо повече от индивидуалните потиснати желания и спомени – то е споделено между всички хора. Колективното несъзнавано е като резервоар от преживявания, наследени от нашите предци, който съдържа архетипи или символи и образи, които се срещат във всички култури и времена. С помощта на тези универсални символи ние можем да осмислим съществуването си на колективно ниво и да постигнем цялост като индивиди.
Начинът, по който Юнг тълкува сънищата, не е толкова фокусиран върху потиснатите желания и спомените от миналото. Според него сънищата са начин да се компенсират неразвитите части от психиката на човека. Чрез сънищата може да се постигне баланс и хармония между съзнанието и несъзнаваното. Те служат като средство за регулация на психиката, водейки до това, което той нарича индивидуализация или цялост.
Концепцията за индивидуализацията е основен фокус във работата на Юнг. Това е процесът на интегриране на съзнателната и несъзнателната част на психиката, който води до развитието на уникален и индивидуален „аз“. Според него сънищата са съобщения от несъзнаваното, които ни помагат да разкрием неосъзнати части от себе си. В тях се съдържат символи, които ни помагат да уравновесим небалансираните си личностни черти и да станем завършени.
Заключение
Тези теории и методологии продължават да оказват огромно влияние върху терапевтичните модели и днес. Колкото и да са несъвършени спрямо съвременните разбирания, те са революционни за времето си. Те са положили основите на различни течения в психологията и психотерапията, които се прилагат и до ден днешен. Приносът и на двамата учени от края на 19-ти и началото на 20-ти век са неоспорими.
Тълкуването на сънищата като инструмент за достигане до несъзнаваните нива на човешката психика остава незаменим ресурс в практиката на терапевтите. Освен това той може да се прилага и любителски от всеки, който се интересува от личностно развитие и усъвършенстване. Още повече, концепцията за колективното несъзнавано и архетипите адресира темата за споделените преживявания на човечеството като цяло.
Сънищата са интригуваща тема, която продължава да бъде обсъждана и развивана. Психоанализата и аналитичната психотерапия поставят фокус върху сънищата и ги разглеждат като път, по който може да се стигне до несъзнаваното. Те са основен инструмент за подобряване на психическото, емоционалното и физическото състояние на човека. Това е методология, която се прилага и в съвременни терапии, като когнитивно поведенческата терапия например. Сънищата ще продължават да предизвикват интерес и да бъдат използвани като средство за лекуване, себепознание и постигане на хармония в живота.
В статията са взаимствани пасажи от Exploring the Unconscious: Freud and Jung’s Divergent Theories on Dream Analysis, Douglas Youvan, 2024
[1] REM – Rapid Eye Movement: Бързо движение на очите
[2] Non-REM: Без бързо движение на очите