Разстройства на настроението (афективни разстройства)

Разстройствата на настроението или т.н. афективни разстройства се характеризират с периодична промяна на настроението към потиснатост или приповдигнатост.

Тези промени водят след себе си редица придружаващи симптоми в контекста на моментното състояние.

Смяната на епизодите обикновено се свързва със стресова ситуация (но не винаги е налице такава), редуват се и се повтарят във времето. Епизодите могат да бъдат с по-лека, умерена и тежка симптоматика.

Терминологията за означаване на тежестта на състоянието са: мания ( силна еуфория), хипомания (умерено еуфорично състояние), депресия, тежка депресия.

Мания

При маниен епизод се наблюдават необичайно повишено, еуфорично настроение, повишена психична и двигателна активност, повишена самооценка до степен неадекватност и налудност. В най-тежката форма на мания страдащите имат халюцинации и симптоми на психоза и шизофрения, изразяващи се в идеи за величие, недосегаемост, безсмъртие, свръхчовешки способности, мания за преследване, чуване на напътстващи гласове и др.

Хипоманията е по-лека форма на мания, при която се наблюдава продължително (поне няколко дни) подчертано приповдигнато настроение, повишена активност и самочувствие, които се изразяват в повишена сексуалност, прекалена приказливост, високомерие, повишена нужда от харчене на пари, намалена нужда от сън. При хипомания не се наблюдават налудности и халюцинации и това състояние не нарушава сериозно качеството на живот.

Манията и хипоманията могат да протекат с повишена тревожност, раздразнителност и загуба на тегло, поради повишената физическа и психическа активност, но не трябва да се бърка със състояния на хипертиреоидизъм или анорексия невроза.

Депресия

Депресивният епизод при афективните разстройства се характеризира с подчертано потиснато настроение, загуба на радостта от живота,песимистични мисли за бъдещето, понижена жизнена енергия, понижена самооценка, чувство за вина, лесна уморяемост, промени в апетита, нарушения на съня, нарушения в концентрацията, понижено либидо, мисли са самоубийство.

Дали депресивният епизод е лек, умерен или тежък по степен, се определя в зависимост от тежестта на изява на симптомите. В случай на лек депресивен епизод, качеството на живот не е силно засегнато, докато при тежкия са засегнати всички сфери на личността, до степен пълна нефукционалност.

Видове афективни разстройства

Биполярно афективно разстройство (БАР)

Най-популярно сред афективните разстройства е Биполярното афективнорастройство, известно в миналото като циклофрения. Характеризира се с повтарящи се и редуващи се епизоди на мания или хипомания с депресия в по-лека или по-тежка форма. Манийните епизоди започват внезапно и може да продължат от две седмици, до четири-пет месеца. Епизодите на депресия обикновено са по-продължителни от манийните, с продължителност около 6месеца.
В някои случаи епизодите на мания е депресия се редуват по-често, като смяната може да стигне до честота през часове.

За биполярното афективно разстройство не са характерни симптоми на психоза или шизофрения:

Симптоми на психоза:

  • Объркано мислене
  • Липса на логика в изказванията
  • Халюцинации
  • Загуба на връзка с реалността
  • Ускорено или забавено мислене
  • Намалена концентрация
  • Чувство на откъснатост от случващото се (дереализация)
  • Резки колебания в настроението
  • Неадекватно за ситуацията поведение

Симптоми на шизофрения:

  • Повишена възбудимост
  • Повишена тревожност
  • Чувство за нереалност (деперсонализация)
  • Загуба на връзка с реалността (делюзии)
  • Халюцинации
  • Вярване във външни сили и въздействия
  • Параноя
  • Чуване на гласове
  • Намалена способност за обработване на информацията
  • Използване на думи без смисъл
  • Изказвания без смисъл и липса на връзка с реалността
  • Изявена депресия

Страдащите от биполярно афективно разстройство понякога не разпознават симптомите на състоянието. Най-вече в епизод на мания, когато усещането е за приповдигнатост и благополучие, идеята за лечение звучи особено неприемлива.

За лечението на биполярно разстройство са необходими медикаменти и психотерапия. Лечението на манийните и депресивните епизоди се третира по различен начин, като целта е предотвратяването на нови епизоди. Посредством психотерапията страдащите от БАР се научават да разпознават симптомите на манията и депресията и да намаляват тяхното отрицателно въздействие до степен нормално функциониране и качествен начин на живот.

Рекурентно(рецидивиращо) депресивно разстройство

Характеризира се с повтарящи се в различни по степен депресивни епизоди, редуващи се в някои случаи с епизоди на хипомания – лека приповдигнатост и хиперактивност, без да се стига до мания. Епизодите са с продължителност от 3 до 12 месеца. В някои случаи страдащите могат да останат трайно депресирани, особено ако са в по-напреднала възраст.

При страдащите от рецидивиращо депресивно разстройство винаги съществува риск за развитие на хипоманиен епизод.

Лечението е като при депресия – може да бъдат включени антидепресанти при по-тежки симптоми и, разбира се психотерапия. Когнитивно -поведенческата терапия е доказано най-ефективната терапия при депресии.

Персистиращи (хронични) разстройства на настроението

Представляват хронично разстройство на настроението, при което симптомите на отделните епизоди не са достатъчно силно изявени, за да могат да бъдат определени като мания или депресия.

От друга страна, тези състояния продължават с години и в някаква степен нарушават качеството на живот на страдащите.

Хроничните разстройства на настроението са циклотимия и дистимия.

Циклотимия

Характеризира се с хронична неустойчивост на настроението, изразяваща се в непрекъснато сменящи се епизоди на лека потиснатост с лека приповдигнатост. В някои случаи настроението може да остане стабилно за по-дълъг период от време. Тъй като симптоматиката е леко изразена и не нарушава качеството на живот, този вид разстройство в повечето случаи остава незабелязано.

Дистимия

Характеризира се с хронично потиснато настроение, което обаче не отговаря по тежест на лек или умерен депресивен епизод. Страдащите от дистимия се чувстват мрачни, вяли, пасивни; липсва им смисъла и посоката в живота, липсват им интереси,отпаднали са, нищо не ги радва, имат ниска самооценка, ниска мотивация и нарушения на съня през повечето време. Състоянието на дистимия се свързва с психосоматичното разстройство – развиват се симптоми, които нямат медицинско обяснение като главоболие, храносмилателни проблеми, кожни проблеми и др.

Въпреки, че дистимията е много лека форма на депресия, е нужно да й бъде обърнато внимание, за да се предотврати развитие на по-тежък депресивен епизод.

Решението, разбира се е в психотерапията.

Причината за появата на афективните разстройства не е напълно изяснена. Смята се, че основни фактори за развитието им е генетична предразположеност, химичен дисбаланс в мозъка и стресови и травмиращи събития.

Разстройствата на настроенията могат да бъдат контролирани успешно с психотерапия, чрез осъзнаване на състоянието и усвояване на методи за справяне както със симптоматиката, така и с поведенията, водещи до симптоми.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове, фобии или някаква зависимост, с която искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Свържете се с мен