ХИПОХОНДРИЯ

Хипохондрията е вид невроза, тревожно разстройство, което се характеризира с прекален страх и тревога за здравето. Този страх е ирационален, обсебващ и подтиква страдащите да си правят непрекъснати изследвания и да посещават различни специалисти. Към хипохондрията се отнасят фобийните състояния от различни видове болести.

Хипохондриците се откъсват от ежедневните си интереси и задължения, изгубват радостта от живота, апетита им намалява, появяват се безсъние и главоболие (симптоми на депресия) и те наистина започват да живеят с мисълта, че са тежко и неизлечимо болни. Те не мислят за нищо друго, освен за своето заболяване, постоянно се държат за „болното място“, мерят си кръвното, пулса, зорко се самонаблюдават.

50% от страдащите имат симптоми, необяснени медицински, което много доближава хипохондрията до психосоматичното разстройство.

Филип, 37г.:

Зная, че умирам, просто го чувствам, сигурен съм. Вече 6мес. Усещам тази болка в корема, ниско в дясно. Ходих на какви ли не прегледи – ехограф, колоноскопия, ЯМР, нищо не ми откриха….Но те грешат, сигурен съм, че грешат и ще отида в друга клиника за допълнителни прегледи изследвания. Всички твърдят, че съм здрав и нямам проблем – и родителите ми, и приятелката ми и докторите, но аз не има вярвам. Отказвам да повярвам…

Хипохондрията почти винаги е свързана със състояние на тревожност или депресия, понякога и двете. Например, когато някой се тревожи, че може да страда от някое сериозно заболяване, от самият стрес започва симптоматика като главоболие, сърцебиене, стомашни проблеми, които той приема за доказателство, че заболяването е истинско. По този начин се поддържат и тревожността и хипохондрията. Друг порочен кръг е вярването в двете твърдения, че:

  • Единствения начин да се предотврати болестта е постоянното правене на изследвания;
  • Това, че доктора ме изпраща за още и още тестове значи, че наистина ми има нещо.

Хипохондрикът живее в този постоянен страх от предстояща смъртна опасност. Той е убеден, че умира от някаква смъртоносна болест – кашлицата никога не е просто кашлица; главоболието не е просто главоболие. Характерно е, че той не просто си мисли, че чувства болка, той наистина я изпитва.

Рени, 29г.:

Преди време се събудих от сън и забелязах, че виждам леко размазано с едното око. Разтърках си очите – нищо. Измих ги -нищо. Пробвах с капки – отново нищо не се промени. Потърсих за други симптоми в тялото и установих лека болка в главата. Колегите ми предложиха да си почина от компютъра, защото вероятно съм си преуморила очите, но аз вече знаех, че ми има нещо сериозно. Пуснах в търсачките „Замъглено зрение и болка в главата“ и познайте какво излезе – 20 000 резултата, че тези симптоми означават мозъчен тумор. Вече бях сигурна, че имам тумор в мозъка и ще умра в мъки в най-скоро време…От този момент нататък заживях в кошмар – не исках да говоря с никой, не можех да спя, да ям. Мислех само за това, че умирам.

Причините за развитието на хипохондрия не са ясно установени, но се смята, че са свързани с:

  • Генетична предразположеност към тревожност и депресия;
  • Ранен опит – свръхпротективни, страхливи родители, които твърде много са се тревожели за здравето на детето;
  • Отключваща стресова ситуация – болест или смърт на близък човек, съществуващо сериозно заболяване.

Ако забелязвате в себе си следните особености за повече от 6мес., е възможно да страдате от хипохондрия:

  • Всяко главоболие или виене на свят ви паникьосват;
  • Убедени сте, че елементарни настинки или неразположение са страшни болести;
  • Чувствате се добре, но се страхувате постоянно, че може да се разболеете;
  • Продължавате да се притеснявате дори и след като доктора ви каже, че сте добре;
  • Убедени сте, че болестта ви е нелечима, въпреки уверенията на доктора, че ще се оправите;
  • Винаги посещавате няколко различни лекари за още едно мнение, относно диагнозата.

Помощ при хипохондрия

Доказано най-ефективна при хипохондрия е когнитивно-поведенческата психотерапия, чрез която се осъзнава ирационалността на натрапчивите мисли за болести и смърт. По този начин се постига намаляване на тревожните и депресивни симптоми. В процеса на терапия клиента се насърчава да се изправи директно срещу своите страхове – например, ако има ирационален страх, че е болен от СПИН, да среща с хора, които наистина имат СПИН. Също така да прави неща, които обикновено избягва на всяка цена. Първоначално това усилва тревожността, но в последствие тя намалява вследствие осъзнаването, че страха е ирационален. Чрез когнитивно-поведенческата терапия се достига до алтернативно виждане за симптомите, променя се цялостното отношение към тялото и болестта и се връща радостта от живота.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове, фобии или някаква зависимост, с която искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Свържете се с мен