СХЕМА ТЕРАПИЯ

Хари е 45-годишен мъж, от средната класа. Той е женен от 16 години, но има доста проблеми в брака си. Със съпругата му се карат често до степен да не си говорят с дни и вече почти нямат сексуален живот. Другите аспекти на живота на Хари също не го правят щастлив – той не обича работата си, най-вече, защото не се разбира със своите колеги. Той често чува заплахи от шефа си и други служители на компанията. Хари има няколко приятели, но нито един от тях, той не счита за близък.

През последната година настроението на Хари се влошава все повече. Той става все по-раздразнителен и асоциален, има проблеми със съня, изпитва хронична умора и трудности с концентрирането на работното си място. Постепенно изпада в депресия, започва да яде повече от нормалното за него и напълнява с 20кг. Когато забелязва, че все по-често се замисля за това, че живота няма смисъл и дали да не сложи край на своя живот, той решава, че е време да потърси професионална помощ. Хари отива при терапевт, който прилага когнитивно-поведенческа терапия.

Състоянието на Хари се подобрява бързо, вследствие на методите на когнитивно-поведенческата терапия. Настроението му става видимо по-добро, апетита му се нормализира, както и съня. Мислите за самоубийство изчезват. Освен това, сега той отново може да се концентрира добре и все по-рядко се чувства раздразнителен и безпричинно уморен. Учейки се да контролира своите емоции, Хари реално контролира своя живот.
Но, дали това е достатъчно? Отношенията на Хари със съпругата му, приятелите и колегите все още не му носеха никакво удоволствие. Имаше нужда от още нещо – нещо, което да помогне на Хари да подобри начина си на живот в дългосрочен план.

Това липсващо звено се нарича Схема фокусирана когнитивна терапия и е разработено от д-р Джефри Янг като естествено допълнение на когнитивно-поведенческата терапия. Схема терапията помага на хората да променят начина си на живот в дългосрочен план и да подобрят взаимоотношенията си с другите.

Какво представлява схемата?

Схемата е движеща сила – тя е твърда, стабилна форма на неадаптивно поведение, което се формира в детството или юношеството и се развива през целия живот на човека. Ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез тези схеми. Схемата е генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тя е много трайна и устойчива на промяна. Например, децата, които са формирали вярване, че не са достатъчно умни, това вярване остава и когато са възрастни и дори постигнатите от тях успехи не могат да променят това вярване. Схемата се бори за оцеляване, и като правило, доста успешно.

Също така е важно да се отбележи значението на необходимостта от схема за формиране и утвърждаване. Схемата се формира, когато при детето не са били удовлетворени основни потребности, а след това същите тези вярвания пречат за удовлетворяването на тези потребности като възрастен. Например, ако детето не е имало надеждна привързаност от страна на неговите родители, това може да доведе до невъзможност на вече възрастния човек да създава трайни и обвързващи връзки. Друг пример: ако детето е било малтретирано, то ще развие схема Недоверие/злоупотреба и това ще кара вече възрастния човек да очаква, че с него винаги ще злоупотребяват, което постоянно ще подхранва тази схема.

Често ние не осъзнаваме тези вярвания, които имаме за себе си и другите. Като правило, те функционират на границата на съзнаваното, а действията ни са контролирани от тях. В моменти, когато дадено събитие е включило в действие нашата схема, изпитваме изключително негативни емоции и мисли, които се появяват сякаш автоматично, от само себе си.

Схемите са 18, разпределени в 5 основни области, като по-голямата част от хората имат най-малко две или три схеми, а често и повече. Всяка от 18-те схеми представя специфична емоционална нужда, която не е била посрещната адекватно през детството или юношеството.

1. Област Отхвърляне

Хората със схеми от тази област имат очакването, че потребностите от сигурност, безопасност, грижа, разбиране, приемане и уважение няма да бъдат посрещнати адекватно. Типичният семеен стил е отчужден, студен, отхвърлящ, ограничаващ, неуравновесен. Нарушена е потребността от сигурност (най-базовата потребност). Те са сдържани, оградени, интровертни, на такива хора им липсва съпричастност, те са емоционално студени, неотзивчиви. В допълнение, те имат някои трудности в общуването и осъществяване на контакти. Наблюдава се самоотхвърляне на собствените потребности, поради страха от отхвърляне.

  • Тези хора не се интересуват от пари, секс, власт.
  • Професиите са абстрактни – религиозни каузи, художници, музиканти.      
  • Като цяло се интересуват от абстрактното.

В тази област се отнасят следните схеми:                                                           

Нестабилност

Характерно е усещането за нестабилност или неустойчивост по отношение на хората, от които очаква подкрепа и близост. Хората с тази схема имат чувството, че важните за него хора ще са неспособни да дават емоционална подкрепа, близост, сила или закрила, защото са емоционално нестабилни, неуравновесени или несигурни.

Емоционална депривация (емоционално лишение)

Характерно е очакването, че потребностите от емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Тези потребности са: от внимание, обич, топлина; разбиране, изслушване; получаване на сила и посока.

Социална изолация

Хора с тази схема чувстват, че са изолирани от целия свят, че са различни от другите хора и не принадлежат към никоя група или общност.

Злоупотреба

Очакването, че другите ще го наранят, ще злоупотребят с него, унижат, измамят, излъжат или ще го използват. Усещането при хора с тази схема е, че вредата е преднамерена или е в резултат от крайна небрежност.

Дефектност

Обикновено хората с тази схема имат чувството, че са лоши, ненужни, низши, че биха отблъснали другите, ако се разкрият. Изпитват срам от собствените си недостатъци и се чувстват несигурни в присъствието на другите. Често са свръхчувствителни към критика и отхвърляне.

2. Област Нарушена автономност

Зависимост

Схемата е свързана с вярването, че човек е неспособен да извършва ежедневните си задължение по компетентен начин, без значителна помощ от другите (напр. да се грижи за себе си, да разрешава ежедневните проблеми, да се справя с нови задачи, да взема правилните решения). Често показва безпомощност.

Уязвимост към увреждане или болест

Тази схема е свързана с преувеличен страх, че някаква катастрофа (медицинска, финансова, криминална и т.н.) ще се случи всеки момент и клиента няма да е способен да я предотврати – например да се разболее от неизлечима болест, да стане жертва на престъпление, да претърпи самолетна катастрофа и т.н.

Неразвит Аз

Хора с тази схема имат склонност емоционално да се обвързват с другите – най-често родители, с цената на пълна липса на индивидуалност или нормално социално развитие.

Провал

Характерно е вярването за неизбежен провал или неспособност да бъде наравно с другите в различни области (училище, спорт, кариера). Имат убеждения, че е глупави, бездарни, невежи, по-малко успели в сравнение с другите.

3. Област Ориентираност към другите

Подчинение

Характерно е прекомерно подчинение на другите, най-често за да избегне гняв, санкции или изоставяне. Потискат собствените си предпочитания и желания. Често се наблюдава прекомерна отстъпчивост. Обикновено това води до натрупване на гняв.

Саможертва

Пренебрегват собствените си нужди, за да са в помощ на другите. Проявяват силна емпатия към чуждата болка. Понякога водещо е чувството, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати адекватно, ако не се грижат за другите.

Търсене на одобрение

Клиенти с тази схема се фокусират върху спечелването на одобрение, признание или внимание от другите хора. Чувството за самоуважение е пряко зависимо от реакцията на другите. Понякога включва прекомерно изтъкване на статус, външен вид, богатство или постижения (като средство за получаване на одобрение, възхищение или внимание, а не заради власт или контрол).

4. Област Нарушени граници

Превъзходство / Грандиозност

Характерно е вярването, че са по-добри от другите, че притежават специални права и привилегии и не са задължени да спазват правилата на нормалните социални взаимоотношения. Често включва претенцията, че могат да направят или имат каквото пожелаят, независимо дали е реалистично и на каква цена. С фокус на вниманието към превъзходството (напр. най-успял, богат, известен и т.н.). Често доминират над другите, контролират поведението на другите в съответствие със своите желания и без съпричастност или загриженост за чуждите нужди или чувства.

Недостатъчен самоконтрол

Човек с тази схема показва трудности в областта на самоконтрола, нетърпелив е да достига целите си, трудно сдържа импулсите и чувствата си.

5. Област Свръхбдителност

Негативизъм / Песимизъм

Фокусът е върху негативния аспект на живота (болка, смърт, загуба, разочарование, конфликти, вина, обида, грешки и т.н.). Характерни са очакванията, че нещата ще свършат зле – в работата, финансите и т.н.

Свръхконтрол

Схемата е свързана с вярването, че човек трябва да потиска емоциите си. Най-честите области на потискане са – гнева и агресията; позитивните импулси (сексуална възбуда, наслада и др.); чувствата. Набляга се на рационалното.

Твърди стандарти

Основно е вярването, че трябва да се стремят да изпълняват високи перфекционистични стандарти на поведение и справяне, обикновено за да избегнат критика. Това води до напрежение, трудност да се намали темпото и свръхкритичност към себе си и другите. Честа е неспособността за изпитване на удоволствие и отпускане. Твърдите стандарти се представят като:

1. перфекционизъм, прекалено внимание към детайлите или подценяване колко е добро собственото представяне свързано с нормата; прекалено фокусиране върху срокове и ефективност.

2. ригидни правила и „трябва” в повечето области на живота.

Наказателност

За човек с такава схема е характерно вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказвани за направените грешки. Обикновено са гневни, нетолерантни, наказващи и нетърпеливи с хората, които не отговарят на стандартите. Трудно прощават своите и чуждите грешки , не желаят да обсъждат извинителни обстоятелства, да приемат човешките недостатъци и да се съобразяват с чувствата на другите.

Основните цели на схема терапията са:

  • Да идентифицира ранните дезадаптивни схеми, които поддържат проблема на клиента и да даде разбиране за това, как те действат в ежедневните ситуации.
  • Да промени дисфункционалните убеждения и да изгради алтернативни убеждения, които да могат да оборват схемите.
  • Да промени дездаптивния модел на поведение чрез управляеми стъпки и да промени стиловете на справяне, които поддържат схемите.
  • Да даде на клиента умения и опит, които създават адаптивно мислене и здрави емоции.
  • Да подпомогне клиента и да определи неговите неудовлетворени емоционални нужди така, че те да бъдат посрещнати в ежедневния му живот.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове, фобии или някаква зависимост, с която искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Свържете се с мен