СХЕМА ТЕРАПИЯ
Хари е 45-годишен мъж, от средната класа. Той е женен от 16 години, но има доста проблеми в брака си. Със съпругата му се карат често до степен да не си говорят с дни и вече почти нямат сексуален живот. Другите аспекти от живота на Хари също не го правят щастлив – той не обича работата си, най-вече, защото не се разбира със своите колеги. Той често чува заплахи от шефа си и други служители на компанията. Хари има няколко приятели, но нито един от тях той не счита за близък.
През последната година настроението на Хари се влошава все повече. Той става все по-раздразнителен и асоциален, има проблеми със съня, изпитва хронична умора и трудности с концентрирането на работното си място. Постепенно изпада в депресия, започва да яде повече от нормалното за него и напълнява с 20кг. Когато забелязва, че все по-често се замисля за това, че живота няма смисъл и дали да не сложи край на своя живот, той решава, че е време да потърси професионална помощ. Хари отива при терапевт, който прилага когнитивно-поведенческа терапия.
Състоянието на Хари се подобрява бързо, вследствие на методите на когнитивно-поведенческата терапия. Настроението му става видимо по-добро, апетита му се нормализира, както и съня. Мислите за самоубийство изчезват. Освен това, сега той отново може да се концентрира добре и все по-рядко се чувства раздразнителен и безпричинно уморен. Учейки се да контролира своите емоции, Хари реално контролира своя живот.
Но, дали това е достатъчно? Отношенията на Хари със съпругата му, приятелите и колегите все още не му носеха никакво удоволствие. Имаше нужда от още нещо – нещо, което да му помогне да подобри начина си на живот в дългосрочен план.
Това липсващо звено се нарича Схема фокусирана когнитивна терапия и е разработено от д-р Джефри Янг като естествено допълнение на когнитивно-поведенческата терапия. Схема терапията помага на хората да променят начина си на живот в дългосрочен план и да подобрят взаимоотношенията си с другите.
Какво представлява схемата?
Схемата е движеща сила – тя е твърда, стабилна форма на неадаптивно поведение, което се формира в детството или юношеството и се развива през целия живот на човека. Ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез тези схеми. Схемата е генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тя е много трайна и устойчива на промяна. Например, децата, които са формирали вярване, че не са достатъчно умни, това вярване остава и когато са възрастни и дори постигнатите от тях успехи не могат да променят това вярване. Схемата се бори за оцеляване, и като правило, доста успешно.
Също така е важно да се отбележи значението на необходимостта от схема за формиране и утвърждаване. Схемата се формира, когато при детето не са били удовлетворени основни потребности, а след това същите тези вярвания пречат за удовлетворяването на тези потребности като възрастен. Например, ако детето не е имало надеждна привързаност от страна на неговите родители, това може да доведе до невъзможност на вече възрастния човек да създава трайни и обвързващи връзки. Друг пример: ако детето е било малтретирано, то ще развие схема Недоверие/злоупотреба и това ще кара вече възрастния човек да очаква, че с него винаги ще злоупотребяват, което постоянно ще подхранва тази схема.
Често ние не осъзнаваме тези вярвания, които имаме за себе си и другите. Като правило, те функционират на границата на съзнаваното, а действията ни са контролирани от тях. В моменти, когато дадено събитие е включило в действие нашата схема, изпитваме изключително негативни емоции и мисли, които се появяват сякаш автоматично, от само себе си.
Схемите са 18, разпределени в 5 основни области, като по-голямата част от хората имат най-малко две или три схеми, а често и повече. Всяка от 18-те схеми представя специфична емоционална нужда, която не е била посрещната адекватно през детството или юношеството.
Тези основни нужди са от:
- Привързаност
- Свобода за изразяване и утвърждаване на емоциите и нуждите
- Реалистични граници за насърчаване на самоконтрола
- Автономия, компетентност и идентичност
- Спонтанност и игра
1. Област Отхвърляне
Изоставяне/Нестабилност
Характерно е усещането за нестабилност или неустойчивост по отношение на хората, от които се очаква подкрепа и близост. Хората с тази схема имат чувството, че важните за тях хора са неспособни да дават емоционална подкрепа, близост, сила или закрила, защото са емоционално нестабилни, неуравновесени или непредсказуеми.
Емоционална депривация (емоционално лишение)
Характерно е очакването, че потребностите от емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Трите основни форми на лишение са от: липса на внимание, привързаност,обич, топлина; липса на разбиране, изслушване, взаимно споделяне; липса на сила и насоки от другите.
Социална изолация
Хора с тази схема чувстват, че са изолирани от целия свят, че са различни от другите хора и не принадлежат към никоя група или общност. Обикновено се смят за аутсайдери и различни.
Недоверие/Злоупотреба
Очакването, че другите ще наранят, ще злоупотребят, унижат, измамят, излъжат, манипулират или ще се възползват. Усещането при хора с тази схема е, че вредата е преднамерена или е в резултат от крайна небрежност. Те имат чувството, че винаги са тези, които са измамени или онеправдани.
Дефектност
Обикновено хората с тази схема имат чувството, че са лоши, ненужни, низши, че биха отблъснали другите, ако се разкрият. Изпитват срам от собствените си недостатъци и се чувстват несигурни в присъствието на другите. Тези недостатъци могат да бъдат лични (например егоизъм, гневни изблици, неприемливи сексуални желания, лоши комуникационни умения) или външни (неприятен външен вид, социална неадекватност). Често са свръхчувствителни към критика, отхвърляне и обвинения. Те са стеснителни, несигурни и непрекъснато се сравняват с другите.
2. Област Нарушена автономност
Зависимост/Некомпетентност
Схемата е свързана с вярването, че човек е неспособен да извършва ежедневните си задължение по компетентен начин, без значителна помощ от другите (например да се грижат за себе си, да разрешават ежедневните си проблеми, да се справят с нови задачи, да вземат правилните решения). Често показват безпомощност.
Уязвимост към нараняване или болест
Тази схема е свързана с преувеличен страх, че някаква катастрофа (медицинска, финансова, криминална и т.н.) ще се случи всеки момент и човеът няма да е способен да я предотврати – например да се разболее от неизлечима болест, да полудее, да стане жертва на престъпление, да претърпи самолетна катастрофа, земетресение и т.н.
Неразвит Аз
Хора с тази схема имат склонност емоционално да се обвързват с другите – най-често с родителите си или партньора си, с цената на пълна липса на индивидуалност или нормално социално развитие. Те вярват, че не могат да оцелеят без постоянната подкрепа на някой друг. Тези хора може да чувстват, че се задушават, че са неразривно свързани с другия, или че собствената им идентичност не е достатъчно развита. Често преживяват чувства на празнота и обърканост, липса на посока или липса на смисъл в живота.
Провал
Характерно е вярването за неизбежен провал или неспособност човекът да бъде наравно с другите в различни области като училище, спорт или кариера. Имат убеждения, че са глупави, бездарни, невежи, по-малко успели в сравнение с другите.
3. Област Ориентираност към другите
Подчинение
Характерно е прекомерно подчинение на нуждите на другите – най-често за да бъде избегнат гнева, санкциите или изоставянето от страна на значимия друг. Потискат се собствените предпочитания и желания, както и емоционалното изразяване (най-вече гнева). Често се наблюдава прекомерна отстъпчивост, комбинирана със свръхчувствителност и усещане за безнадеждност. Обикновено това води до натрупване на гняв, който в последствие се превръща в пасивно-агресивно поведение, неконтрулируеми изблици на гняв, психосоматични симптоми, затваряне в себе си или злоупотреба с психоактивни вещества.
Саможертва
Прекален фокус върху доброволното посрещане на нуждите на другите във всекидневни ситуации, за сметка на собствените нужди и удовлетворение. Хората с тази схема пренебрегват собствените си нужди, за да са в помощ на другите. Проявяват силна емпатия към чуждата болка. Понякога водещо е чувството, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати адекватно, ако не се грижат за другите.
Търсене на одобрение/признание
Хората с тази схема се фокусират върху спечелването на одобрение, признание или внимание от другите хора. Чувството за самоуважение е пряко зависимо от реакцията на другите. Понякога включва прекомерно изтъкване на статус, външен вид, богатство или постижения (като средство за получаване на одобрение, възхищение или внимание, а не заради власт или контрол). Като резултат от това тези хора не се чувстват удовлетворени от себе си и са свръхчувствителни към отхвърляне.
4. Област Нарушени граници
Грандиозност / Величие
За хората с тази схема е характерно вярването, че са нещо повече от другите, че притежават специални права и привилегии и не са задължени да спазват правилата на нормалните социални взаимоотношения. Често това включва претенцията, че могат да направят или имат каквото пожелаят, независимо дали е реалистично, разумно и на каква цена. С фокус на вниманието към превъзходството (напр. най-успял, най-богат, най-известен и т.н.). Често доминират над другите, контролират поведението на другите, в съответствие със своите желания и без съпричастност или загриженост за чуждите нужди или чувства.
Недостатъчен самоконтрол/самодисциплина
Хорта с тази схема показват трудности в областта на самоконтрола, нетърпеливи са да достигат целите си, трудно сдържат импулсите и чувствата си. Обичайно изптват трудности да упражнят достатъчно самодисциплина и имат нисък толеранс към дискомфорт при постигане на личните цели. Или пък са неспособни да обуздаят излишното изразяване на емоции и импулси. Когато схемата е в по-лека форма, се наблюдава избягване на неудобство, болка, конфронтация, отговорност или прекалено натоварване – за сметка на личния комфорт, задължение или чесност.
5. Област Свръхбдителност
Негативизъм / Песимизъм
Фокусът е върху негативния аспект на живота (болка, смърт, загуба, разочарование, конфликти, вина, обида, потенциални грешки, неразрешени проблеми и т.н.). В същото време позитивните и оптимистични аспекти биват омаловажавани и пренебрегвани. Обикновено това включва преувеличени очаквания, че нещата ще свършат зле в широк спектър от ситуации свързани с работата, финансите, взаимоотношенията и др.- че нещата ще се объркат сериозно, или че този аспект от живота, който се развива успешно, в крайна сметка ще се разпадне. Включва се и прекален страх от грешки, който може да доведе до финансови затруднения, загуби, унижение или попадане в неразрешими ситуации. Тъй като потенциалните негативни резултати се преувеличават, тези хора често се оплакват от хронична тревожност, безсъние и нерешителност.
Емоционално потискане/Свръхконтрол
Схемата е свързана с вярването, че човек трябва да потиска спонтанните действия и емоциите си, за да се избегне чувството на срам или загубата на контрол над импулсите. Най-честите области на потискане са – гнева и агресията; позитивните импулси (радост, привързаност, сексуална възбуда, наслада и др.); трудности при изразяването на уязвимост, споделяне на чувства и нужди и др.. Набляга се на разума и рационалното за сметка на емоциите.
,..СБезмилостни стандарти/Свръхкритичност
При хората с тази схема основно е вярването, че трябва да се стремят да изпълняват високи перфекционистични стандарти на поведение и справяне, обикновено за да избегнат критика. Това води до чувство за постоянен натиск и напрежение, трудност да се намали темпото и свръхкритичност към себе си и другите. Честа е неспособността за изпитване на удоволствие и отпускане. При тези хора се наблюдават трудности във взаимоотношенията, здравето, самочувствието, чувството за постижение, преживяването на удоволствие и отпускане. Безмилостните стандарти се представят като:
1. Перфекционизъм, прекалено внимание към детайлите или подценяване колко е добро собственото представяне свързано с нормата; прекалено фокусиране върху срокове и ефективност.
2. Строги, ригидни правила и изисквания в много сфери на живота; „трябва” в повечето области на живота – нереалистично високи морални, етични, културни и религиозни правила.
3. Прекален акцент върху ефективността, за може да се постигне все повече и повече. Хората стигащи до бърн аут обикновено имат тази схема.
Наказателност
За човек с такава схема е характерно вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказвани за направените грешки. Обикновено са гневни, нетолерантни, наказващи и нетърпеливи с хората, които не отговарят на стандартите. Трудно прощават своите и чуждите грешки , не желаят да обсъждат извинителни обстоятелства, да приемат човешките недостатъци и да се съобразяват с чувствата на другите.
Основните цели на схема терапията са:
- Да идентифицира ранните дезадаптивни схеми, които поддържат проблема на клиента и да даде разбиране за това, как те действат в ежедневните ситуации.
- Да промени дисфункционалните убеждения и да изгради алтернативни убеждения, които да могат да оборват схемите.
- Да промени дездаптивния модел на поведение чрез управляеми стъпки и да промени стиловете на справяне, които поддържат схемите.
- Да даде на клиента умения и опит, които създават адаптивно мислене и здрави емоции.
- Да подпомогне клиента и да определи своите неудовлетворени емоционални нужди така, че те да бъдат посрещнати в ежедневния му живот.
Ако чувствате, че:
- животът ви е в криза;
- ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
- ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
- ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
- ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
- ако искате да опознаете себе си по-добре,
то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.
ПОМАГАМ ПРИ СЛЕДНИТЕ СЪСТОЯНИЯ:
