Генерализирана тревожност
Тревожност, напрежение, безпокойство
Тревожността е индивидуална психологическа характеристика, която се проявява в склонността често да изпитваме силна тревожност в сравнително безобидни ситуации. Склонността към тревожност и безпокойство е отчасти вродена, отчасти придобита. Принципно тревожността е присъща на всеки човек – благодарение на нея, ние се мобилизираме, активираме, решаваме или предотвратяваме трудни ситуации. В тези случаи тревожността е продуктивна и се явява адаптивен механизъм за справяне. Но има и друг вид тревожност, която е дезадаптивна. Тя повече пречи, отколкото помага, усложнява живота на човека, и го лишава от автентичната му радост и спокойствие. Сама по себе си, тревогата не е болест. Установено е, че около 20% от населението страда през живота си от поне един или повече епизоди на интензивна тревожност. Но, ако чувствата на безпокойство и тревога се случват твърде често, това е повод да се обърнете към специалист. При липса на навременно лечение тревожността може да стане хронична, което води до редица негативни последици след себе си.
Как да различим адаптивната тревога от неадаптивната?
Неадаптивна тревожност е тази, когато се фокусираме само върху тревожната ситуация, мислим само за нея и навсякъде търсим възможна заплаха или провал (катастрофизиране). Когато сме фокусирани върху тревожността, нашето съзнание блокира и ние не можем да направим реална оценка на ситуацията и да видим всички плюсове и минуси в нея. При такъв тип тревожност не се мобилизират ресурсите ни за справяне със ситуацията, а напротив – сами се блокираме. Това се случва поради промени във физиологичните процеси в тялото като повишен пулс и кръвно налягане, напрежение в мускулите изпотяване, замайване, промяна на емоционалното състояние и др. Това състояние е известно още като страхова невроза.
- Безпокойство, напрежение
- Усещането за нереалност на случващото се
- Страх от загуба на контрол, от загуба на съзнание, от полудяване
- Треперене, изтръпване
- Сърцебиене
- Изпотяване
- Замайване
- Затруднена концентрация
- Мускулно напрежение
- Болка в гърдите
- Задух
- Безсъние
Важно е да се знае, че множеството клинични проучвания показват, че тревожността не представлява реална заплаха за живота и не води до сериозни последици за здравето.
Защо се случва тази патологична тревожност?
Ирина, 31г.:
„ Във фирмата ни съкратиха внезапно 7 човека и силно се разтревожих дали аз няма да съм следващата. Предполагам, че се притесних толкова много, защото в предишната фирма също ме бяха съкратили. Тази тревога се увеличаваше с всеки следващ ден, като нощем не можех да спя от притеснение. Една вечер ми прилоша и крайниците ми започнаха да треперят, получих и сърцебиене. От този ден натам започна все по-често да ми прилошава. Изморявах се от най-малката работа, чувствах се отпаднала, имах сърцебиене и главоболие. Взех си болничен и тръгнах да си правя изследвания. Всички изследвания бяха в норма, но въпреки това се страхувах да не ми прилошее. Страхувах се да излизам сама навън. Станах раздразнителна, разсеяна, изгубих апетит. Въпреки уверенията на лекарите, че съм здрава, мисълта, че съм неизлечимо болна не ме напускаше. Този страх се задълбочи до такава степен, че при най-леката болка си мислех, че това е края и с мен ще се случи най-лошото. Не можех да работя, вече нищо не ме радваше, нямах желание за нищо.“
Какви са евентуалните последици от високите нива на тревожност?
На първо място това е опасността от развитие на тревожно разстройство като Паническо разстройство, Генерализирана тревожност, Обсесивно компулсивно разстройство, фобийни състояния, Хипохондрия.
Също така социални затруднения като: проблеми в комуникацията, семейния и професионалния живот, намалена работоспособност. Тревожността води до избягващо поведение – отказ от работа, от посещения на обществени места, от пътуване, ползване на градски транспорт, от комуникация с други хора. Поради всички изброени възможни последствия, често страдащите от силна тревожност стигат до депресия, както е в случая на Ирина.
Доказано най-ефективното лечение на тревожността е когнитивно-поведенческата терапия, която се оказва много ефективна терапия в множество изследвания. Заедно с други методи като EMDR терапия, релаксации, медитации, хипнотерапия, както и преосмисляне на начина на живот, шансовете за справяне с тревожността са големи. Разбира се, това зависи и от мотивацията и личните усилия и ресурси на страдащите от високи нива на тревожност и безпокойство.
Случаите и имената в статиите са измислени с цел по-добро разбиране на проблема. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или неволна.
Ако чувствате, че:
- животът ви е в криза;
- ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
- ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
- ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
- ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
- ако искате да опознаете себе си по-добре,
то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.