Социална тревожност

Социалната тревожност е едно от най-разпространените състояния от спектъра на тревожните разстройства. Характеризира се със следните белези:
  • Отчетлив страх в социални ситуации и взаимодействия, в които човек е изложен на вероятна преценка от другите – взаимодействия с непознати, разговор, публично представяне и др.
  • Страх, притеснение за това как се представяме пред другите и как те ни приемат
  • В повечето случаи социалното взаимодействие предизвиква страх или тревожност и често са избягвани поради това
  • Страховете са ирационални и не отговарят на действителната заплаха
  • Тревожността и отбягващото поведение причиняват значителен дискомфорт и негативни последици в социален, професионален и личен план
  • Тревожността и страховете не се дължат на употреба на психоактивни вещества или на определено медицинско състояние

Началото на социалната тревожност често започва през юношеството като страх от това как другите ни възприемат, в резултат на което се появява избягващо поведение за контактуване. Симптоми на тревожност са изчервяване, изпотяване, треперене, сърцебиене, замайване и др. В състояние на тревожност силно намаляват когнитивните процеси като памет, внимание, мислене, въображение. Симптомите могат да стигнат до паническа атака.

Страховете са свързани с реч на публично място; ядене и пиене на публично място; влизане в стая с други хора; говорене по телефона; присъствие на социално събитие (парти, конференция, събиране и др.); рекламация на стока в магазин и др. Тези страхове са силно преувеличени, ирационални и неадекватни. Те биват прикривани старателно, поради други страхове от негативна оценка и отхвърляне.

Тони, 28г.

Родителите оставят малкия Тони много често сам още от 5г. възраст. Той расте много самотен, неспокоен и изолиран. Когато тръгва на училище за първи път започва ясно да усеща проблеми в комуникацията. Чувства се различен от другите деца – свит, мълчалив и срамежлив, и винаги стои някак встрани. Съучениците му го намират за странен и неконтактен. В същото време Тони копнее за общуване и приятели, но, чувствайки се изолиран, се страхува да направи опит за комуникация. Бил убеден, че ще го отхвърлят. Този модел на поведение се утвърждава година след година и се прехвърля във всички области от живота на Тони. Сега той е на 28г. – без приятели, без гадже (никога не е имал такова), работи от вкъщи работа, която не е свързана с общуване – само той и компютъра. Всякаква социална дейност плаши Тони до степен паника. Приближаването до жена го кара да се изчервява и изпотява. Запознаването с нови хора му се струва най-голямото предизвикателство, което неизбежно ще доведе до катастрофа. Трудно му е дори да говори по телефона. Тони се чувства непълноценен, неадекватен, самочувствието му е изключително ниско, а мислите – негативни през повечето време. Живее в затвор от страхове, негативизъм, слабост, гняв и вина за това, че е такъв, какъвто е. В своя самотен свят той се чувства и вярва, че е отхвърлен от всички – точно както се е чувствал, когато е стоял сам с часове като малко дете…

Развитието на социалната тревожност е свързано с генетична предразположеност; ранните детски преживявания; стресови ситуации и изживявания (като подигравки и унижения); дефицити в социалните умения.

Основният механизъм на човек със социална тревожност е бягството – избягване на плашещите го ситуации. Но това хронифицира и задълбочава проблемите.

Често социалната тревожност води до други психични разстройства и в по-тежки случаи – до избягващо личностово разстройство.

Терапията е в посока реструктуриране на негативните автоматични мисли, вярвания и ирационални убеждения за себе си и другите; преодоляване на страховете посредством поведенчески експерименти и десензитизация.

 

Случаите и имената в статиите са измислени с цел по-добро разбиране на проблема. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или неволна.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.