Социална тревожност

Социалната тревожност е едно от най-разпространените състояния от спектъра на тревожните разстройства. Характеризира се със следните белези:
  • Отчетлив страх в социални ситуации и взаимодействия, в които човек е изложен на вероятна преценка от другите – взаимодействия с непознати, разговор, публично представяне и др.
  • Страх, притеснение за това как се представяме пред другите и как те ни приемат
  • В повечето случаи социалното взаимодействие предизвиква страх или тревожност и често са избягвани поради това
  • Страховете са ирационални и не отговарят на действителната заплаха
  • Тревожността и отбягващото поведение причиняват значителен дискомфорт и негативни последици в социален, професионален и личен план
  • Тревожността и страховете не се дължат на употреба на психоактивни вещества или на определено медицинско състояние

Началото на социалната тревожност често започва през юношеството като страх от това как другите ни възприемат, в резултат на което се появява избягващо поведение за контактуване. Симптоми на тревожност са изчервяване, изпотяване, треперене, сърцебиене, замайване и др. В състояние на тревожност силно намаляват когнитивните процеси като памет, внимание, мислене, въображение. Симптомите могат да стигнат до паническа атака.

Страховете са свързани с реч на публично място; ядене и пиене на публично място; влизане в стая с други хора; говорене по телефона; присъствие на социално събитие (парти, конференция, събиране и др.); рекламация на стока в магазин и др. Тези страхове са силно преувеличени, ирационални и неадекватни. Те биват прикривани старателно, поради други страхове от негативна оценка и отхвърляне.

Тони, 28г.

Родителите оставят малкия Тони много често сам още от 5г. възраст. Той расте много самотен, неспокоен и изолиран. Когато тръгва на училище за първи път започва ясно да усеща проблеми в комуникацията. Чувства се различен от другите деца – свит, мълчалив и срамежлив, и винаги стои някак встрани. Съучениците му го намират за странен и неконтактен. В същото време Тони копнее за общуване и приятели, но, чувствайки се изолиран, се страхува да направи опит за комуникация. Бил убеден, че ще го отхвърлят. Този модел на поведение се утвърждава година след година и се прехвърля във всички области от живота на Тони. Сега той е на 28г. – без приятели, без гадже (никога не е имал такова), работи от вкъщи работа, която не е свързана с общуване – само той и компютъра. Всякаква социална дейност плаши Тони до степен паника. Приближаването до жена го кара да се изчервява и изпотява. Запознаването с нови хора му се струва най-голямото предизвикателство, което неизбежно ще доведе до катастрофа. Трудно му е дори да говори по телефона. Тони се чувства непълноценен, неадекватен, самочувствието му е изключително ниско, а мислите – негативни през повечето време. Живее в затвор от страхове, негативизъм, слабост, гняв и вина за това, че е такъв, какъвто е. В своя самотен свят той се чувства и вярва, че е отхвърлен от всички – точно както се е чувствал, когато е стоял сам с часове като малко дете…

Развитието на социалната тревожност е свързано с генетична предразположеност; ранните детски преживявания; стресови ситуации и изживявания (като подигравки и унижения); дефицити в социалните умения.

Основният механизъм на човек със социална тревожност е бягството – избягване на плашещите го ситуации. Но това хронифицира и задълбочава проблемите.

Често социалната тревожност води до други психични разстройства и в по-тежки случаи – до избягващо личностово разстройство.

Терапията е в посока реструктуриране на негативните автоматични мисли, вярвания и ирационални убеждения за себе си и другите; преодоляване на страховете посредством поведенчески експерименти и десензитизация.

 

Случаите и имената в статиите са измислени с цел по-добро разбиране на проблема. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или неволна.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Цвета Топузлиева | Психолог и психотерапевт в София
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.