Ниска самооценка

Ниската самооценка се характеризира с липса на увереност в собствената стойност; дълбоко вкоренено убеждение за дефектност и непълноценност. Хората с ниска самооценка са убедени, че не заслужават вниманието и любовта на другите; че техните нужди и чувства не са важни. Въпреки своите постижения, у тях стои едно дълбоко усещане за непълноценност. Те са болезнено зависими от мнението на другите. За да получат одобрение за готови да се отрекат от собствените си потребности и да задоволяват чуждите – защото вярват, че това е единствения начин да получат внимание, одобрение и любов. Вярват, че ако покажат своята истинска същност ще бъдат отхвърлени, поради тяхната дефектност и това ги кара да се представят в един различен социален образ – маска, която няма нищо общо с тяхната автентичност. И по този начин те самите се отхвърлят. Страховете им от отхвърляне ги правят неспособни да се заявяват и отстояват пред другите и пораждат тревожност в общуването. В по-тежки случаи може да се появи социална тревожност и самоизолация.

Негативните мисли и убеждения за себе си водят до неадаптивно поведение в близките взаимоотношения и социалната среда, което поведение затвърждава още повече ниското самочувствие и самооценка. Липсата на адаптивен начин за справяне с негативните емоции, свързани с ниското самочувствие и самооценка понякога може да доведе до тревожност, депресия и зависимости.

Ниската самооценка се формира в детството, в резултат на неудовлетворени детски потребности от безусловна любов, утвърждаване и поощряване. Ако родителите са били твърде авторитарни, незаинтересовани или свръхпротективни. В такива условия малкото дете израства с усещането, че не е достатъчно добро, за да бъде обичано и това убеждение става неизменен спътник в живота на вече възрастния човек.

Терапия

За преодоляването на ниското самочувствие и самооценка е нужна аналитична, когнитивна и интерперсонална терапия:

работа с ранния опит за установяване на ранните дезадаптивни схеми и преодоляване на негативните убеждения;
формиране на нови, положителни убеждения за себе си – приемане, вяра в себе си;
определяне на неудовлетворените емоционални нужди на клиента и тяхното удовлетворяване в ежедневието;
формиране на нова философия за живота – едно по-осъзнато приемане на житейските трудности от позицията на самоуверен човек.

Ако чувствате, че:

животът ви е в криза;
ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове или фобии, с които искате да се справите;
ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.

Свържете се с мен