ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО

Посттравматичното стресово разстройство е вид  тревожно разстройство, което се развива при някои хора, които са преживели шокиращо, животозастрашаващо или опасно събитие.

По време и след травматична ситуация  страхът е нормална реакция. Той предизвиква много промени в тялото, за да ни предпази от опасността. Почти всеки ще преживее редица реакции на организма след травмата, но повечето хора се възстановяват от първоначалните симптоми по естествен път. Тези, които продължават да се чувстват зле дълго време след случилото се, могат да бъдат диагностицирани с Посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Не всеки травмиран човек развива хронични или дори краткосрочни симптоми на постравматичен стрес, както и  не всички с ПТСР са преживели опасно събитие. Някои преживявания, като внезапната, неочаквана смърт на близък човек, също могат да причинят ПТСР. Симптомите обикновено започват в рамките на 3 месеца след травматичния инцидент, но е възможно и да  започнат години след това. Симптомите трябва да траят повече от месец и да бъдат достатъчно тежки, за да бъде поставена диагноза ПТСР. Продължителността на състоянието варира. Някои хора се възстановяват в рамките на 6 месеца, докато други имат симптоми, които продължават много по-дълго. При някои хора състоянието става хронично.

Яна на 24г.  започва да изпитва симптоми на ПТСР след смъртта на приятеля си при злополука. Има изключително ярки ретроспекции (събитието се случва отново и отново в съзнанието й), които се случват по всяко време и навсякъде и са силно притеснителни за нея…Сънува ужасни кошмари всяка нощ, а денем е тревожна и депресирана. Хвърля в друга връзка много бързо, за да се опита да избегне всички тези негативни емоции и страхове, но чувства, че не може да изрази много любов към новия си партньор, а симптомите  не спират да се проявяват.

 

Характерните симптоми на ПТСР са:

Повторение на травмиращото събитие:

  • Повтарящи се, нежелани тревожни спомени от травматичното събитие
  • Преодоляването на травмиращото събитие, сякаш се случва отново и отново (ретроспекции)
  • Разтърсващи сънища или кошмари за травматичното събитие
  • Тежки емоционални страдания или физически реакции към нещо, което ви напомня за травматичното събитие

Симптоми на тревожност и реактивност:

  • Лесно стряскане
  • Чувство на напрежение или усещане „на ръба“
  • Проблеми със съня
  • Гневни изблици

Симптомите на тревожност обикновено са постоянни, с хроничен характер, без значение от конкретната ситуация. Тези симптоми могат да накарат страдащия от посттравматично стресово разстройство да се чувства стресиран и раздразнителен. Те могат да се отразят на съня, храненето, концентрацията, енергията и настроението като цяло.

 

Негативни промени в мисленето и настроението:

  • Проблем при запомнянето на основните характеристики на травматичното събитие
  • Отрицателни мисли за себе си или за света
  • Изкривени чувства като вина или срам
  • Загуба на интерес към забавни дейности
  • Чувство на безпомощност за бъдещето
  • Трудности при поддържането на близки взаимоотношения
  • Чувство на емоционално вцепенение

Негативни промени в мисленето и настроението могат да започнат или да се влошат след травматичното събитие. Тези симптоми могат да накарат човека да се чувства отчужден или дистанциран от приятелите си,  семейството си или обичайната си среда.

Естествено е да имате някои от тези симптоми след събитие, което е застрашило живота ви. Понякога хората имат много сериозни симптоми, които изчезват няколко седмици след събитието. Това се нарича остро стресово разстройство. Когато обаче симптомите траят повече от месец, сериозно засягат ежедневното функциониране и не се дължат на употребата на вещества, на медицинско заболявания или на каквото и да е друго нещо, освен самото събитие, те могат да бъдат определени като посттравматично стресово разстройство. ПТСР често се съпровожда от депресия, злоупотреба с вещества или едно или повече от другите тревожни разстройства .

 

Дали децата реагират по различен начин от възрастните?

Децата и тийнейджърите могат да имат екстремни реакции към травма, но симптомите им може да не са същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми могат да включват:

  • Напикаване в леглото, след като вече имат изградени хигиенни навици
  • Детето спира да говори
  • Разиграване на травмиращото събитие по време на игра
  • Необичайно прилепване към родител или друг възрастен

По-големите деца и тийнейджъри са по-склонни да показват симптоми, подобни на тези, наблюдавани при възрастни. Те могат също така да развият разрушително, неуважително или саморазрушително поведение. По-големите деца и тийнейджъри могат да се чувстват виновни, че не са предотвратили последиците от събитието. 

 

Най-честите събития, водещи до развитието на ПТСР, включват:

  • Физическа злоупотреба в детска възраст
  • Сексуално насилие
  • Физическо нападение
  • Нападение с оръжие
  • Злополука
  • Природно бедствие
  • Животозастрашаваща медицинска диагноза

Кой е предразпположен към ПТСР?

Всеки може да развие ПТСР във всяка възраст. Предразположени са  хора с професии с повишен риск като военни и медицински спешен персонал; деца и възрастни, които са претърпели физическо или сексуално насилие, злоупотреба, злополука, бедствие, животозастрашаващо заболяване или други сериозни събития; хората с други психични проблеми като депресия и тревожност; хора, злоупотребяващи психоактивни вещества (алкохол, наркотици и др.).  Жените са по-склонни да развият ПТСР, отколкото мъжете, а гените могат да създадат предразположеност към по-лесно развитие.

Не всички страдащи от  ПТСР са преживели опасно събитие. Някои хора развиват ПТСР след като член на семейството или близък приятел  преживее опасност, вреда или смърт.

Постигането на ефективно лечение след появата на симптоми на ПТСР може да бъде от решаващо значение за намаляване на на симптомите и подобряване качеството на живот.

Кога да потърсите помощ?

Ако имате смущаващи мисли и чувства за преживяно травматично събитие в продължение на повече от месец, потърсете квалифицирана помощ. Получаването на лечение възможно най-скоро може да помогне за предотвратяване на влошаване на симптомите на ПТСР.

 

Терапия при ПТСР

Опитът ми като терапевт показва, че най-ефективната терапия при посттравматично стресово разстройство е комбинация от EMDR терапия, когнитивно–поведенческа терапия и хипноза.

Чрез EMDR терапията страдащия преживява отново травматичното събитие и се десензитизира към него (спомня си събитието, но без негативните емоции на страх, вина, срам и т.н.). Когнитивно-поведенческата терапия работи за позитвната промяна на негативните мисли, убеждения и страхове. Чрез хипнозата се постига увереност и смелост в ежедневието; позитивно очакване за бъдещето; увереност в постигането на житейските цели – един живот без страх и зависимост от миналото.

Ако чувствате, че:

  • животът ви е в криза;
  • ако чувствате вътрешна празнота и животът ви се струва сив и без смисъл;
  • ако се чувствате тревожни, напрегнати или депресирани; ако страдате от страхове, фобии или някаква зависимост, с която искате да се справите;
  • ако имате натрапливи мисли или панически атаки;
  • ако се чувствате изгубен, гневен, тъжен и изпълнен с негативни чувства през повечето време;
  • ако искате да опознаете себе си по-добре,

то психотерапията е една незаменима възможност да подобрите своя живот.