Автор: Емил Бонев, клиничен психолог

Алкохолът накратко

Етанолът е познат от древността и остава популярен до наши дни. Сведенията за алкохолна употреба датират още от времената на палеолита. Месопотамската цивилизация дава едно от първите клинични описания на алкохолна интоксикация и предлага лечения и последващо неразположение (т. нар. махмурлук). 

В наши дни алкохолът е изключително разпространен и консумацията му е дори стимулирана в ред култури (например повечето балкански, включително българската). Той е част от ред битови ритуали, празници и общоприет фон на много формални и неформални видове общуване. Консумацията е достъпна, лесна и повсеместна.

Ефектът на етанола е рядка комбинация от еуфория и седация – нещо не толкова присъщо за повечето психоактивни вещества (ПАВ). Същевременно при хронично употребяващи той се използва и за краткосрочно облекчение на причинените от самия него неразположения след употреба (махмурлук), което прави завъртането на порочен кръг в употребата му относително лесно. 

Така етанолът се превръща в един достъпен и ефективен начин за социализиране, но и “самолечение” на ред предизвикващи неприятни усещания мисли и събития. Сериозни здравословни проблеми обикновено не се очакват в начална употреба и ранна възраст – те са отложени. 

При наслоилите гореизброени фактори, един подходящ биологичен или социален фон е достатъчен да доведе до хронифициране на употребата на веществото и постепенното й превръщане в злоупотреба и зависимост. 

Епидемология

За “успешното” функциониране на този конгломерат от допълващи се предпоставки за прекомерна употреба говори изключителната разпространеност както на алкохолната консумация, така и на алкохолната зависимост, в сравнение с почти всички останали психоактивни вещества (ПАВ). 

След кофеина, алкохолът е второто най-употребявано ПАВ. Според изследване на СЗО, публикувано през 2018 г. алкохолната злоупотреба и зависимост са основни проблеми на общественото здраве със значителни отрицателни последици за индивиди, семейства и общности, като алкохолът е отговорен за 3 милиона смъртни случая годишно по света. Това го прави третият водещ рисков фактор за преждевременна смъртност и инвалидност.

За България една интересна статистика в изследване, направено през 2006 г., показва, че всеки четвърти употребява алкохол на ежедневна база. Логично е да се допусне обаче, че ако има изкривяване на статистическите данни, то по-скоро е в посока на минимизиране, отколкото на преувеличаване на проблема.

Етиология

Съществуват ред модели за обяснение на явлението алкохолна болест, в зависимост от научната перспектива на изследователя. 

Един по-общ психологичен модел за развитието на алкохолизма е изразен в т.нар.  “хипотеза за намаляване на напрежението”, според която хората с алкохолни проблеми са започнали консумацията на алкохол, за да намалят нивата на стреса. Тази теория ни кара да очакваме, че хората с по-невротичен и тревожен темперамент е по-вероятно да употребяват алкохол. Голяма част от проведените изследвания показват един противоречащ на горната логика резултат – алкохолът в повечето случаи качва, отколкото води до спад в тревожността. По мое мнение този резултат е базиран на една твърде крайна категорична бланка, даваща “черно-бяла” картина на ефекта. Всъщност в краткосрочен план тревожността в повечето случаи намалява. Макар и да са известни по-дългосрочните последствия, хората с алкохолна проблематика по-скоро са склонни да “забравят” за тях и да ги омаловажават или просто са по-слабо способни да потиснат импулса към краткосрочно възнаграждение заради бъдещо такова – с други думи са по-импулсивни. 

Съществуват и теории за наличието на определен тип личност, склонна към алкохол. Повечето изследвания обаче позволяват да се говори по-скоро за отделни характеристики на темперамента, които са предпоставка, но не и за някаква цялостна личностна структура.

Според традиционния психоаналитичен модел и психодинамичните перспективи злоупотребата е резултат от наличието на т.нар. орален характер и неспособността на индивида да реши вътрешни конфликти и противоречия, възникнали в най-ранна възраст. Според по-нови психологични течения, като тези на Албърт Елис и Арън Бек, свръхупотребата е резултат от средови влияния (опит, стимули), които водят до изкривени мисли, силни, трудно контролируеми емоции и съответни дисфункционални поведения за справянето  тях.

Ред социално-центрични теории за зависимостите отдават възникването на алкохолна зависимост на специфични културно-социални фактори. Прави впечатление обаче, че не се открива културален фактор с някаква специфичност в една култура, който да предпостави подобна честота на наличие на алкохолна болест в други култури, които притежават същия фактор (за пример можем да си послужим със сравниение на  високата превалетност на алкохолизма в Португалия, на фона на ниска такава във Франция).

Друг интересен и контраинтуитивен факт, който излиза в ред изследвания е, че няма пряка връзка между възникването на алкохолизъм и възпитанието от алкохолно зависим родител. Оказва се, че много по-важни са отношенията в семейството и наличието или липсата на ясни правила и не толкова патернът на употреба на родителя.

Определено внимание изискват и биологичните теории. Последните срещат някои затруднения. Проблемът при търсене на някакъв сходен биологичен маркер между хората с алкохолна зависимост, който да обяснява произхода на заболяването е срещан много изследвания в психологията. Много е трудно да се докаже дали тези фактори, които са намерени за общи, са предопределили употребата на алкохол или самите те са предопределени от нея. Възможно е и всички те да са свързани с друг общ фактор, като определен жизнен стил – недохранване, висок стрес и др. 

Интересни са изследванията, занимаващи се с връзката на родословието с алкохолната зависимост. Такива доказват наличието на два пъти по-високо разпространение на алкохолици сред еднояйчни близнаци, в сравнение с двуяйчни, което е ясен белег за генетичен риск. В изследване, проведено във Финландия, генетичният риск за развиване на зависимости е доказан недвусмислено. Обект на изследването са еднояйчни близнаци с родител или родители алкохолици, които са разделени при раждането. Независимо дали приемащото семейство е с алкохолен проблем или не, при близнаците вероятността за развитие на алкохолизъм остава еднаква – четири пъти по-висока от тази в генералната популация. Обратно – ако близнаците са с произход на необременено от зависимости семейство, те демонстрират свойства сходни с тези на генералната популация, отново независимо от приемащото семейство.

Клинична картина и диагностика

Ефектите от употреба на ПАВ по принцип варират от умерена до екстремна интоксикация. По DSM V (диагностичен наръчник, установен като стандарт в САЩ) дефиницията на интоксикация включва няколко концепта. На първо място тя е обратима и преминава след известно време. Тя също е специфична за различните субстанции. Резултат от интоксикацията са промени в психиката и дезадаптивно поведение в резултат на променени психични процеси. Ефектите на интоксикацията трябва да настъпят по време или скоро след употреба на даденото вещество.

Интоксикацията е възможно да е изолиран случай, или предизвикана в контекста на разстройства на употребата на вещества. Прави впечатление терминът “употреба”, който DSM V използва, за да именува свързаните разстройства. Той следва да бъде различаван от темина “злоупотреба” – което е проблемна употреба или от термина зависимост. 

Разделянето на употребата в норма от проблемната такава среща практическа трудности, свързани с индивидуални фактори, абстрактни понятия и вариращи интерпретации на даден показател / явление. Нормата е и коренно различна в различните култури.

DSM V решава въпроса, като поставя 11 диагностични критерия и задава норми при тълкуването им. Срещанeто на поне два критерия при индивид означава, че говорим за наличие на патология, която според номера на посрещнатите критерии може да бъде лека (2-3 симптома), умерена (4-5 симптома) или тежка (6 или повече симптома). Симптомите са свързани с употреба на големи количества, липса на контрол върху консумацията, наличе на толератност, абстинентни реакции, социални или здравословни затруднения в резултат на употребата и др.

Повечето европейски държави използват критериите, зададени от МКБ-10. По съдържание те са сходни с тези на DSM V, като критериите в европейския наръчник са 6 на брой, а разликите са в периода, през които трудностите се наблюдават. В американския вариант (DSM) критериите трябва да се наблюдават за какъвто и да е дванадесетмесечен период, а в европейския – за последната година.

Лечение на алкохолна болест

Съществуват различни варианти за лечение на алкохолна болест – от медикаментозни, през терапевтични, обучителни, такива с религиозен характер и някаква комбинация от изброените. Те ще бъдат обект на последваща публикация.

Автор: Емил Бонев, клиничен психолог