Какво са стиловете на привързаност
Стиловете на привързаност са модели на поведение, които характеризират взаимоотношенията в живота ни. Те определят начина, по който ние се държим в отношенията си с другите. Стиловете на привързаност са основен фактор, който определя степента на удовлетвореност от връзките ни и изобщо в живота.
Стилът на привързаност се формира в ранната детска възраст и отразява създадената връзка между детето и основния възрастен, полагащ грижи за него. Тази връзка остава заложена като карта, въз основа на която ние градим взаимоотношенията си по-късно в живота.
Фактори като генетична предразположеност и житейски опит също играят роля при определянето на стила на привързаност. Също така, той може да се промени с течение на времето, както и да се мени в зависимост от ситуацията, в която се намираме. Често всеки от нас съчетава няколко вида привързване, но обикновено доминира само един.
Как се формират стиловете на привързаност
Теорията за привързаността е разработена през 50-те години на миналия век от Джон Боулби, британски психиатър и психоаналитик. Според него децата са създадени да се привързват като вид стратегия за оцеляване. Това е несъзнателен механизъм, който се наблюдава и при животните. Привързването е към възрастния, който се грижи за детето, и качеството на връзката е определяща за емоционалното и социалното му здраве.
В основата на Теорията на привързаността е създаването на сигурна и стабилна привързаност между детето и възрастния. Това се случва, когато възрастният успява адекватно да посрещне и отговори на нуждите на детето – физически, емоционални, психологически и социални. Но това в никакъв случай не е гарантирано. Когато не се формира такава сигурна привързаност, говорим за несигурен стил на привързване.
Причините, поради които сигурната привързаност се формира или не, най-често са свързани с физическото, емоционално и психическото състояние на майката, както и с нейната среда. Ако майката е емоционално нестабилна или има психологически проблеми, това ще се отрази на връзката й с детето. Ако тя няма социална подкрепа или финансова стабилност, това също оказва влияние. Друг фактор са нейната семейна история, преживени травми и наследени родови модели.
Освен свързаните с майката фактори, други такива са генетичната предразположеност и темперамент на детето, както и житейските преживявания в семейството. Възможно е загубата на родител да доведе до дестабилизиране на изградена сигурна привързаност. В зависимост от средата и ресурсите, с които детето разполага, стилът на привързаност може да се измени. По същия начин, несигурната привързаност може да се трансформира в стабилна, ако детето изгради сигурна връзка с друг значим човек в живота му.
Видове стилове на привързаност
През 70-те години на миналия век Мери Ейнсуърт, която работи заедно с Джон Боулби, провежда значим експеримент с деца, техните майки и непознати хора. Тя наблюдава поведението на деца, които в рамките на няколко минути първо играят с майка си, след това биват оставени сами, след това идва непознат човек и накрая майката отново се завръща. На базата на това как децата се държат по време на различните етапи, тя разграничава три основни модела на привързаност.
Сигурен стил на привързаност:
Хората със сигурен стил на привързаност имат позитивна нагласа към другите и живота и са уверени в себе си и способностите си. Те се свързват с другите успешно и умеят да търсят подкрепа. Чувстват се комфортно както когато споделят близост, така и когато са сами. Те са емпатични, доверчиви и самостоятелни и умеят да разрешават конфликти и да контролират емоциите си.
Характеристики при децата:
- спокойно взаимодействат с други
- спокойно играят и изучават нови пространства
- търсят близост и контакт с родителя
- предпочитат родителя пред непознатия
- посрещат връщането на родителя позитивно
- търсят подкрепа и утешение от родителя
Характеристики при възрастните:
- спокойно приемат близостта и интимността
- умеят да регулират емоциите и чувствата си
- справят се с трудности и умеят да решават проблеми
- доверчиви, емпатични и състрадателни
- комуникират ефективно
- умеят да бъдат сред другите и да бъдат сами
Несигурни стилове на привързаност
Тревожен стил на привързаност:
Хората с тревожен стил на привързаност възприемат другите като по-добри от тях самите и имат ниска самооценка. Те се страхуват от отхвърляне и изоставяне и често се прилепят към партньора или близките си. Ужасяват се да не бъдат оставени сами и прибягват да манипулативни поведения. Те трудно толерират и контролират силните си емоции и имат нужда някой друг да ги утеши или окуражи. Трудно се доверяват и разрешават конфликти и твърде много анализират отношенията си.
Характеристики при децата:
- не взаимодействат с други
- играят по-малко и не желаят да изучават нова среда
- прикрепени към родителя
- видимо по-тревожни
- силно се разстройват при напускането на родителя
- трудно се утешават при завръщането на родителя
Характеристики при възрастните:
- нуждаят се от постоянен контакт и подкрепа от другите
- нуждаят се от успокояване и уверяване от другите
- страхуват се от отхвърляне и изоставяне
- страхуват се да бъдат сами
- възприемат себе си негативно, ниска самооценка
- трудно регулират емоциите и чувствата си
- недоверчиви и обсесивни
- склонни към съзависимост – прекалена зависимост от партньора
Избягващ стил на привързаност:
Хората с избягващ стил на привързаност са изключително независими и разчитат предимно на себе си. Те избягват емоционалната близост и се страхуват да се обвържат. Те подтискат емоциите си и могат да бъдат емоционално недостъпни. Трудно разрешават конфликти, като предпочитат да се затворят или оттеглят в себе си. Често могат да се чувстват задушени от емоциите на другите и да избягват физически контакт.
Характеристики при децата:
- не взаимодействат с други, играят сами
- не търсят близост с родителя
- не желаят контакт с непознатия
- неемоционални
- не се разстройват при напускането на родителя
- избягват контакт с родителя при завръщането му
Характеристики при възрастните:
- избягват емоционална близост
- ценят независимостта над всичко
- подтискат емоциите си
- трудно толерират емоциите на другите
- недоверчиви
- разчитат не себе си за емоционална подкрепа
- трудно изразяват емоциите и чувствата си
- трудно се справят с конфликти и се затварят в себе си
Марто и Вики са млада двойка и живеят заедно от 1 година. Вики се оплаква, че Марто се прибира късно от работа и не прекарват достатъчно време заедно. Марто споделя, че се изморява от работата и понякога иска да прекара свободното си време в гледане на филм или друга отморяваща дейност. В тези моменти Вики се чувства пренебрегната и започва да става още по-настоятелна и търсеща контакт. Марто се дразни от нейната емоционалност и я отблъсква, като се затваря в себе си. Тя на свой ред става още по-тревожна и започва да го обвинява, че не я обича, и да го заплашва, че ще разделят.
Съществува и четвърти несигурен стил на привързаност – тревожно-избягващ, който съчетава елементи от другите два несигурни стила.
Тревожно-избягващ стил на привързаност:
Този модел на привързване е най-рядко срещан и обикновено се свързва със злоупотреба и/или неглижиране в детството, травма или негативни преживявания. Хората с тревожно-избягващ стил на привързаност изпитват силно недоверие към другите, но в същото време копнеят за близост. Те се страхуват да не бъдат наранени или отхвърлени и отблъскват другите или се затварят в себе си. Те имат ниска самооценка и трудно регулират емоциите си, често използвайки дисоциацията като механизъм за справяне. Дълбоко в себе си вярват, че никога няма да получат това, от което се нуждаят, и че другите рано или късно ще ги разочароват или наранят.
Характеристики при децата:
- смесен контакт с родителя – търсят го и бягат от него
- търсят близост, но след това отблъскват родителя
- крещят за внимание, но след това го отхвърлят
- избягват контакт в очите
- нямат предпочитание към родителя пред непознат
- не умеят до създават приятелства
Характеристики при възрастните:
- недоверчиви
- липсва им чувство за сигурност
- имат нужда да контролират обстоятелствата
- очакват опасност – свръхбдителност
- искат близост, но се страхуват от нея
- трудно регулират емоциите си и се успокояват
- негативна представа за себе си и другите
- тревожни
- пасивни в комуникацията си с други – вид предпазване
- стараят се да се харесат на другите (people-pleasing)
- трудно поддържат взаимоотношения
- очакват да бъдат разочаровани
Нели е на 39 г. и страда от социална тревожност, като в същото време копнее за близост. Има няколко добри приятелки, но рядко се чува и вижда с тях. Когато говорят, Нели обикновено слуша и не споделя собствените си проблеми. Тя се опитва да създаде нови приятелства и да открие своите хора, но всеки опит води до разочарование и затваряне отново в себе си. Когато започне отношения с някого, но те не отговорят на чувствата и очакванията й, се отдръпва и отношенията изстиват. Нели отново се чувства изоставена и предадена и убеждението й, че другите в крайна сметка ще я наранят, се потвърждава. Тя отново остава сама с трудните си емоции.
Как да променим стила си на привързаност
Вече знаем, че стилът на привързаност се формира в ранна възраст в отношенията ни с човека, който ни обгрижва. Моделът ни на привързаност е дълбоко заложен в нас и се проявява в отношението ни към нас самите, към другите и света като цяло. Той определя хората, които избираме за партньори и приятели, без дори да го осъзнаваме. Когато имаме сигурна привързаност, се чувстваме удовлетворени във взаимоотношенията си. Но когато не сме формирали сигурна привързаност в детството си, често попадаме на неподходящи за нас хора и страдаме.
Добрите новини са, че стилът на привързаност не е фиксиран. Ако разпознаваме, че имаме несигурен стил на привързаност, може да предприемем определени крачки да го променим. С осъзнаване и целенасочени усилия трансформацията е напълно възможна. Работата с терапевт осигурява защитена среда, в която могат да се разглеждат причините за формирането му. Терапевтът също може да изиграе ролята на стабилния възрастен, който е липсвал в детството ни. Така можем да начертаем нова карта на взаимоотношенията ни, която после да прилагаме сами в живота си.
Лекуването на несигурния стил на превързване зависи от типа несигурност. Тук ще предложим няколко съвета за преодоляване.
Преодоляване на тревожния стил на привързаност:
Най-важното за овладяването на тревожния стил на привързване е справянето с тревожността. Това може да стане с прилагането на медитативни практики или други дейности, които ни помагат да изразим емоциите и чувствата си, като рисуване, писане или движение. Важното е да се научим да разчитаме на себе си и да се грижим за себе си, когато имаме нужда. Основното тук е да се научим да разпознаваме нуждите си и да ги удовлетворяваме сами. Така ще повишим увереността си в себе си и способностите си и ще подобрим самочувствието си. Повишавайки доверието в себе си, ние ще избираме приятели и партньори, които ни ценят и подкрепят. Това ще елиминира нуждата да манипулираме или анализираме твърде много.
Преодоляване на избягващия стил на привързаност:
Най-важното за овладяването на избягващия стил на привързаност е да се научим да допускаме другите до себе си. Това означава да се научим да толерираме емоциите на другите и да споделяме нашите. Първата стъпка би била да се научим да разпознаваме емоциите и да практикуваме да ги изразяваме без страх от отхвърляне. Когато се уверим, че откриването пред другите, не е заплаха, бихме се научили да разчитаме повече на тях и да търсим подкрепа, когато се нуждаем. Така бихме могли да намерим удовлетворение в компанията на другите и да се отворим за близост и интимност. Важно е да започнем този процес с някого, за когото сме сигурни, че ще ни приеме такива каквито сме, без да ни съди.
Преодоляване на тревожно-избягващия стил на привързаност:
Овладяването на този стил на привързаност съчетава горните две препоръки, както и изграждане на чувство за сигурност. Процесът започва отвътре навън, адресирайки минали травми и злоупотреби. Осъзнаването на корена на стила ни привързаност, ще ни даде яснота, че виновните не сме ние, нито другите. Преработването на травмиращите спомени, ще ни даде свободата да бъдем тук и сега. За работа с травмата може да се използват модалности като схема терапия, когнитивно-поведенческа терапия, EMDR, хипнотерапия, регресия и други техники като визуализация, медитация и йога. Важното е да усвоим техники, които да можем да прилагаме ежедневно, когато е необходимо.