Същност на емоционалната злоупотреба и насилие

Емоционалната злоупотреба е вид психическо насилие. Това е насилие, което използва емоциите на човека като основно оръжие. За разлика от физическото насилие то е невидимо и трудно разпознаваемо, тъй като засяга психиката на човека. Самите хора, жертви на емоционално насилие, често не подозират, че над тях се осъществява вид тормоз. В резултат на това могат да минат дълги години, преди той да бъде прекратен. Някои хора остават във връзки с емоционални насилници до края на живота си.

Емоционалното насилие обикновено се случва в най-близките ни отношения с партньори, приятели или членове на семейството. Насилието може да е упражнявано както между партньори или приятели, така и от родител/и към дете/ца. Ако сме били жертва на емоционална злоупотреба в детството си, е много вероятно да попадаме на емоционални насилници във взаимоотношенията си и като възрастни. Ако някой от родителите ни е упражнявал психически тормоз над нас, трудно бихме разпознавали този тип насилие и по-късно в живота си.

Видове емоционална злоупотреба и насилие

Емоционалното насилие използва емоциите на човека и влияе върху психиката му. Това са всички поведения, които по някакъв начин подкопават самочувствието и самооценката му. Това също са поведения, които всяват страх и причиняват объркване. В резултат на това човекът, станал жертва, губи връзка с истинската си същност и реалността, попадайки в невидимите окови на насилника си.

Основни инструменти при емоционална злоупотреба:

  • подигравки на характерова основа
  • обиди, целящи да наранят и уязвят
  • унижаване, включително и пред други хора
  • критикуване и засрамване, включително и пред други хора
  • недоверие и подозрителност
  • ревност от приятели и познати
  • следене на комуникации, контакти, излизания
  • забрани за излизане с приятели и семейство
  • емоционално отдръпване и студенина
  • съзнателно отхвърляне на нуждите на човека
  • емоционална нестабилност и честа промяна на настроенията
  • изблици на гняв, крясъци и вербална агресия
  • директни и индиректни заплахи
  • ограничаване на ресурси, включително финансови
  • неоснователни обвинения и вменяване на вина
  • газлайтинг

В крайна сметка жертвата на емоционална злоупотреба започва да се съмнява в себе си и в реалността, постепенно започва да вярва на насилника си и да приема неговата версия за вярна и в един момент става напълно зависима. Колкото по-дълго продължава насилието, толкова по-надълбоко потъва жертвата, губи контрола над живота и себе си. Целта на насилника е да установи пълен контрол над жертвата си и изцяло да доминира живота ѝ. Затова огромна роля играе и изолирането на жертвата от всички останали хора, като тя става напълно подвластна на насилника си.

Емоционалната злоупотреба и насилие като процес

Процесът на обезценяване от страна на насилника и на съмнение в себе си и реалността от страна на жертвата може да отнеме дълго време. Той може да бъде толкова незабележим на пръв поглед, че жертвата никога да не го усети. Процесът е плавен и последователен, дори и планиран от насилника. В моменти когато жертвата усети някаква нередност и започне да се бунтува, насилникът прибягва към газлайтинг. Той отрича всичко и умело успява да накара жертвата си да се съмнява дори в собствените си усещания и преживявания.

Тази манипулация работи, тъй като повечето хора са доверчиви и не вярват, че някой би искал да им навреди, особено близките им. Жертвата инстинктивно се доверява на своя близък дори когато вътре в себе си усеща, че нещо не е както трябва. Тя се съгласява с насилника и приема позицията му за вярната и единствена. Много често мотивацията за това е да се запази връзката. Но заставайки на страната на насилника си, жертвата несъзнателно пренебрегва и предава себе си.

Хората, които са склонни да станат жертви на емоционално насилие, поначало са по-емоционално уязвими. Много е вероятно в детството си да са преживели или да са станали свидетели на емоционално или домашно насилие. Те не са развили необходимите защитни механизми, както и уменията да разпознават насилието. Тяхната самооценка вече е компрометирана и им липсват ясни граници. Освен това липсва и модел на здравословни междуличностни отношения, което води до преповтаряне на този от детските години.

Нарцисизъм и емоционална злоупотреба и насилие

Нарцисизмът сам по-себе си не е заболяване и не е предпоставка за насилие. Най-общо казано нарцисизмът е олицетворение на любовта към себе си. Самото име произхожда от гръцкия мит за Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение. Това всъщност се оказва проклятие, което води до загиването му. Съществува и здравословен нарцисизъм, но много по-често се говори за негативните му аспекти. Когато негативните проявления стигнат до крайна степен, говорим за Нарцистично личностно разстройство.

Когато сме във взаимоотношения с някой, който страда от нарцистично разстройство, е много вероятно да станем жертва на нарцистична злоупотреба. По същество това е емоционална злоупотреба, извършена от човек с нарцистично разстройство.

Основни характеристики на нарцистичното разстройство:

  • самовлюбеност и самовглъбеност
  • чувство за величие и грандиозност
  • нереалистично самочувствие
  • нужда от внимание и егоцентризъм
  • надменност и арогантност
  • преследване на социален статус
  • желание за власт и надмощие
  • липса на емпатия и съчувствие
  • липса и незачитане на граници
  • контролиране и критикуване
  • експлоатиране и манипулиране

Важно е да отбележим, че не всеки нарцисист е насилник и не всеки насилник е нарцисист. Също така това, че някой страда от нарцистично разстройство, не означава, че е нормално да се проявява насилие. И в двата случая е необходима намесата на специалисти, за да се спре насилието и евентуално да се лекува личностното разстройство.

Основни инструменти при нарцистичната злоупотреба:

  • контролиране във всяка една сфера на живота на жертвата
  • изолиране от близки, работна среда, положителни преживявания
  • газлайтинг и crazy-making – обвинения в лудост и внушаване на идеи
  • липса на граници, следене и други форми на навлизане в личното пространство
  • заплахи и вербална агресия, които могат да прераснат във физическо насилие

Последиците от нарцистичната и емоционалната злоупотреба могат да бъдат много тежки за преодоляване. Една от най-коварните е, че обикновено насилникът успява да убеди жертвата си, че тя е виновна за всичко. Човекът, станал жертва, вярва, че проблемът е в самия него – в неговите черти или действия. Умелата манипулация на нарцисиста и емоционалния насилник успява да внуши на жертвата чувство за вина и отговорност за всички проблеми в отношенията.

Като се прибавят разклатената самооценка и увереност в себе си, съмнението в собствената реалност, страха и изолацията, става ясно колко е трудно да се прекъсне цикълът на емоционалната злоупотреба. Поради тази причина насилието може да продължи дълги години, преди жертвата да осъзнае истината и да предприеме мерки.

Как да прекъснем и излекуваме емоционалната злоупотреба и насилие

Първата стъпка винаги е осъзнаването на проблема или по-точно – осъзнаването, че има проблем. Това е изключително трудно за жертвите на психическо насилие. В много случаи се стига до прояви на физическо насилие, преди да бъде осъзнат проблемът. Понякога дори и това не е достатъчно и жертвата продължава да търпи и страда. Друг голям проблем е, че няма достатъчно подкрепа за хората в такова положение. Понякога емоционалната злоупотреба дори не се приема като форма на насилие, тъй като няма видими „доказателства“.

И все пак, всеки трябва да знае, че насилието не е любов, че не трябва да търпим унижение, обиди, заплахи или агресия в името на любовта. Колкото и оправдания да намираме за поведението на нашия близък, трябва ясно да си дадем сметка, че той е насилник, и че границата на нормалните взаимоотношения е прекрачена. Трябва също да знаем, че няма да променим нещата с говорене, убеждаване или омилостивяване. Няма и да го излекуваме. Всъщност, трябва да осъзнаем, че единственото, което можем да направим, е да се погрижим за себе си.

Поставяйки себе си на първо място, посоката вече е ясна. Трябва да направим всичко необходимо, за да излезем от капана на емоционалния насилник. Това обикновено включва няколко основни елемента:

Излекуването от емоционална злоупотреба и насилие е постепенно и отнема време.  Важно е да запомним, че винаги има помощ, стига да решим да я потърсим. Колкото и да ни е трудно и да се срамуваме от това, което сме допуснали да ни се случи, трябва да си простим. Не бива да се обвиняваме за направените грешки, но трябва да сме внимателни какви хора допускаме до себе си. Също така е важно да не преминем в другата крайност – да не допускаме никого. Работата с терапевт, който е запознат със същността на емоционалната и нарцистична злоупотреба и насилие, понякога може да бъде животоспасяваща.