Определение и характеристики на загубата и скръбта
Безспорно всеки един от нас ще преживее някакъв вид загуба в даден момент от живота си. Преживяването на загуба отключва в нас силни емоции и чувства, а преодоляването ѝ отнема време. Скръбта е характерно емоционално състояние, породено от загубата на някой или нещо, които обичаме и ценим. Скърбенето е индивидуален процес, който не подлежи на правила и протича различно при всеки човек.
Загубата е лично изживяване, но обикновено скърбенето се характеризира с неудържими емоции като тъга, отчаяние, гняв, вина, а понякога дори и шок. Понякога шокът може да е толкова силен, че скърбящият да не може да приеме и да отрича реалността. Характерни са и физически прояви като загуба на апетит, нарушения в съня, невъзможност да се концентрираме, да мислим рационално и дори да функционираме нормално.
Основни причини да изпитваме загуба и скръб
Скърбенето обикновено се свързва със загубата на близък човек поради смърт и със сигурност това е едно най-големите предизвикателства в живота. Възможно е също така да изпитваме скръб и при промяна в житейските ни обстоятелства – загуба на дом, финансова стабилност, здраве, работоспособност. Освен това загубата може да е породена и от промяната в отношенията ни с близки хора – раздяла, развод, болест на близък и други.
Понякога чувството за загуба е породено и от „по-тривиални“ на пръв поглед събития, като завършване на училище или смяна на работата. А понякога това е просто вътрешно усещане, което не е породено от конкретно събитие. Например отказването от дадена мечта или идеал, както и приемането на дадено обстоятелство или ограничение могат да предизвикат в нас усещане за скръб.
Процесът на скърбене
Няма строги правила как протича процесът на скърбене и не бива да се срамуваме от себе си и това, което чувстваме. Как ще преодолеем загубата и колко време ще ни отнеме зависи от различни фактори, като например семейната ни история, налични вътрешни и външни ресурси, стила ни на справяне с трудности и т.н. Важно е обаче да се стремим към здравословни и доказани начини за справяне със загубата и скръбта.
Етапи на скръбта
Д-р Елизабет Кюблер-Рос е психиатър от миналия век, който разработва модела за петте етапа на скръбта. Първоначално моделът се е наричал „петте етапа на смъртта“, тъй като е бил прилаган при терминално болни пациенти, с които тя е работила. По-късно моделът се прилага и при скърбящите близки на пациентите. Така започва да се използва във връзка с процесите на загубата и скърбенето като цяло. Той описва емоциите, през които преминават хората, изправени пред смъртта (собствената и на други) и по-общо – пред загубата.
Важно е да се отбележи, че моделът не е линеен или фиксиран. Различните етапи не се случват в определен ред, а могат да се преживеят в различен ред от различните хора. Също така не винаги се минава през всички етапи – някои могат да бъдат пропуснати от някои хора. Всеки етап може да продължи различно време, като едни минават през целия процес за кратко време, а други могат да прекарат значително време в някой от етапите.
5-те етапа на скръбта
Отричане
За този етап е типично да не можем да приемем действителността на случващото се. Може да се съмняваме в истиността на фактите и да вярваме, че това, което се случва, е грешка или че може да се случи нещо, което да върне предишните обстоятелства. Етапът се характеризира със състояние на шок и/или притъпяване на чувствата. Може да продължаваме да живеем все едно не се е случило нищо, очаквайки нещо да се промени.
Гняв
През този етап можем да отключим голямо количество гняв особено ако приемаме загубата като преждевременна или жестока. Гневът може да е насочен както към цялата несправедливост на ситуацията, така и към самия човек, когото сме загубили, или към нас самите. През този етап може да се появи и чувство на вина – да обвиняваме себе си, другите или обстоятелствата за загубата. Вината може да е насочена и към човека, когото сме загубили, обвинявайки го, че ни причинява болка.
Пазарене/Договаряне
Този етап се характеризира със сделките, които се опитваме на направим със себе си, с Бог, ако сме вярващи, с живота като цяло. Характеризира се с връщане назад в миналото и премисляне на неща, които сме или не сме направили. Желанието е да намерим нещо, което да можем да променим, запазвайки по този начин контрол над живота си. Характерно е да си мислим какво бихме могли да направим по-различно, за да предотвратим случващото се – „ако…, то…“, „само ако…“ и т.н.
През този етап постепенно започваме да се сблъскваме с настоящата реалност и загубата, която сме преживели. Чувствата на тъга и отчаяние са характерни и напълно нормален отговор на новата ни реалност. Болката, която изпитваме, може да е изключително интензивна и да идва на приливи и отливи. Възможно е да изгубим вяра и всичко да ни изглежда безсмислено, докато трае този етап. Също така може да се чувстваме различни от другите, което понякога води до изолиране.
Приемане
През този етап обикновено болката намалява, но не е реалистично да очакваме да изчезне напълно. Започваме постепенно да се завръщаме към живота – да се учим да живеем наново след преживяната загуба. Това не означава, че никога повече няма да изпитаме тъга, а напротив – възможно е да се върнем към някой от другите етапи. Това е особено вероятно около годишнини или други значими събития, по време на които скръбта отново се засилва. Ако обаче сме преработили голяма част от чувствата си, бихме се върнали към етапа на приемането относително бързо.
Подкрепа за преодоляването на загуба и скръб
Преживяването на загуба безспорно е едно от най-големите предизвикателства в живота. Ако загубата е изключително тежка или травматична, то процесът е още по-сложен и продължителен. Най-доброто, което можем да направим в такъв момент, е да си дадем време, пространство и разбиране – да се отдадем на процеса и да си позволим да изпитваме всички емоции и чувства, които се появят. Това също е добър съвет, когато наш близък преживява загуба и преминава през етапите на скръбта.
Основни насоки за преодоляване на загуба и скръб
- Подкрепа от нашите приятели и семейство
Често срещан страничен ефект на загубата е изолирането ни от другите и затварянето ни в себе си. Това е нормална и разбираема реакция, но лекуването на загубата се случва, когато споделим емоциите си с други и им позволим да ни помогнат и подкрепят. Това може да е особено трудно за хора, за които проявата на емоции е слабост или които са научени да се справят сами. Въпреки това е изключително важно да се опитваме да споделяме с близки, за да можем да преработим загубата по-ефективно. Можем също така да им помогнем, като им кажем от какво точно имаме нужда – да ни изслушат, просто да бъдат до нас или нещо друго.
- Групи за подкрепа
Възможно е да нямаме близки, на които да можем да споделим преживяванията си, а може и самите те да преминават през същия процес. В такъв случай можем да потърсим подкрепа сред хора, които също са преживели загуба и скръб. Това са безопасни пространства, създадени с цел да се позволи преработването на силните емоции и да се осъществи лечението на загубата. Когато сме заобиколени от други, които преживяват същото като нас, ние се чувстваме разбрани, значими и не сме сами. Освен това възможността да помогнем на други като нас ни дава мотивация и смисъл да продължим напред.
- Професионална помощ от специализиран терапевт
Понякога болката е твърде силна и имаме нужда от индивидуализирана помощ. Възможно е загубата да отключи стари травми или самата загуба да е била дълбоко травмираща. Дори и в тези случаи има подходящо за нас лечение. Важно е да потърсим специалист, който работи със състояния, свързани със загуба и скръб. Той ще ни изслуша в дълбочина и ще прецени как най-добре може да се продължи – от каква терапия се нуждаем. Лечението от своя страна може да включва различни подходи, както и медикаменти, като винаги можем да обсъдим с терапевта с какво се чувстваме комфортно и с какво – не.
Опитът ми показва, че най-ефективната терапия при загуба е EMDR. Само след няколко сесии състоянието се облекчава и симптомите, ако има такива намаляват или дори напълно изчезват.
Не бива да се срамуваме от това, че имаме нужда от помощ за преодоляване на загубата и скръбта. Напротив – наша е отговорността да предприемем правилните действия, за да се справим с разрушителните емоции. Когато го осъзнаем и потърсим подкрепа, вратичката към излекуването ще бъде отворена. Остава само да направим крачката и да се оставим на лечебния процес да се случи.