Майката е тази, която дарява с живот. Образът на майката в културата и обществото ни е свещен. Освен че дава живот, тя по подразбиране е любяща, грижовна и подкрепяща. Но в действителност не винаги е така. Поради различни причини не всяка майка може да даде любов и да осигури грижа и подкрепа на децата си. В тези случаи говорим за майки, които не могат да обичат. Когато една майка не може да дари децата си с тези важни за израстването и развитието съставки, говорим за майчина рана.
Майчина рана – същност и произход
Няма да е преувеличение, ако кажем, че очакванията и изискванията към жените в днешно време са трудно достижими. Освен че трябва да са любящи майки, те трябва да бъдат отдадени партньори, перфектни домакини, успешни професионалисти, надеждни приятели и предани дъщери на родителите си. За да отговорят на тези очаквания, днешните жени до голяма степен трябва да жертват частици от себе си – от своите мечти, желания, нужди и черти на характера.
Това създава една токсична среда, в която много жени не успяват да живеят пълноценно. Тази среда поражда у тях чувството за некомпетентност, провал, вина и срам, ако не се справят с всички тези изисквания. Това несъмнено се отразява на психичното и емоционално им здраве. Като майки те могат да предадат това на децата си, които от своя страна могат да го предадат на собствените си деца. Това е майчина травма, която се предава от поколение на поколение, от майки към техните дъщери.
В тази предизвикателна среда майчината болка може да ескалира. За да се справят с вътрешната болка, майките могат да развият различни поведения, механизми за справяне и симптоми. Когато те възпрепятстват протичането на любов от майките към децата, говорим за сериозен проблем със значителни последствия. Децата, които са отглеждани от и израстват с майки, които не могат да обичат, са дълбоко наранени и ощетени. Последиците от майчината депривация могат да засегнат всички сфери на живота и да понижат качеството му значително.
Майки, които не могат да обичат – тема табу, за която трябва да се говори
Важно е да отбележим, че е изключително трудно да се говори на тази тема. Това е тема табу в обществото ни. По подразбиране всяка майка обича децата си. Щом е майка, родила деца, значи тя ги обича. Като че ли не можем да приемем, че любовта на майката към децата, не винаги е автоматична. Но за съжаление понякога любовта не идва инстинктивно. Много деца израстват в семейства, в които може да има всичко, но не и любов. Затова е важно да се говори по темата – тези деца и чувствата им имат нужда да бъдат валидирани.
Също така е важно да се говори на тази тема, за да разберем същността на проблема и да открием решение. Целта не е да се търси вина. Както вече споменахме, жените в днешно време са под огромно напрежение да бъдат съвършени до степен на святост. Това очевидно не е решението, а част от проблема. Разбирайки проблема в дълбочина, можем да предприемем необходимите стъпки за промяна. Също така можем да намерим и предложим ресурси и възможности за излекуване на майчината рана.
Необичащите майки – същност и характеристики
Поради психологически и физиологически причини не всички майки са способни последователно да осигурят любовта и грижите, от които се нуждаят децата им. Важно е да се отбележи, че тези майки не искат да наранят децата си – всичко се случва на несъзнателно ниво. Обикновено причината за нараняващите поведения е емоционалната болка, която майките изпитват. Това могат да бъдат емоции и състояния като срам, усещане за дефектност, страх, несигурност, неудовлетвореност, тревожност, депресия и др.
Основни черти на майките, които не могат да обичат, са липсата на емпатия, егоцентризъм и невъзможност да осъзнаят страданието и болката, които причиняват с действията си. Те не могат да се поставят на мястото на другия, да приемат различна от тяхната гледна точки и да допуснат да не получат това, което искат или от което се нуждаят. По пътя си те смачкват емоционалното и психично здраве на децата си (и семействата си), без да осъзнават щетите, които нанасят.
Необичащите майки – основни типове
Нарцистичната майка
Нарцисист е човек, който страда от мания за грандиозност и величие и постоянно търси да бъде в центъра на вниманието. Той има нужда от това, за да прикрие дълбокото си чувство за несигурност и неадекватност, които дори не осъзнава, че таи в себе си. Той умело успява да скрие от себе си тези чувства, като създава един „алтернативен образ“ – една роля, която трябва да разиграва пред себе си и всички останали, за да си повярва.
За жалост майката нарцисист не може да допусне детето ѝ да отнеме това внимание и за миг. Всеки път когато вниманието бива насочено към него, майката нарцисист се намесва, за да си предпише постиженията му. Това дълбоко подкопава увереността и чувството за ценност на детето. То се научава, че не е важно, че по-скоро е аксесоар на майка си, който служи, за да се чувства тя добре. Неговите нужди и благополучие са незначителни – важна е единствено тя и нейното его.
Това разрушително поведение може да стигне до завист и съперничество от страна на майката към детето. Ако има дъщеря, майката нарцисист може да започне да се чувства заплашена от красотата или успехите ѝ. Това би означавало, че тя ще получава по-малко внимание и възхищение, което заплашва целостта на крехкия ѝ образ. В такива случаи майката нарцисист би използвала всякакви похвати, за да омаловажи качествата и постиженията на дъщеря си с цел да запази водещата роля. Ясно е какви тежки последици може да има това предателство за младата жена.
Друго типично поведение на нарцистичната майка е фокусирането ѝ изцяло върху постиженията на детето. Тя дарява любов единствено когато са изпълнени определени условия – получена е висока оценка, спечелена е награда или друго постижение, благодарение на което изглежда добре в собствените си очи и тези на другите. Отново тук не става въпрос за усилията, които детето полага, а за резултата. Ако този резултат не е задоволителен или не отговаря на изискванията, детето получава единствено студенина и дори гняв.
Задушаващата майка
Това е майката, която не признава граници. Тя заема времето и вниманието на детето си до степен, че се слива с него. За нея детето е най-важното нещо в живота ѝ и наистина тя полага изключителни усилия и грижи. Но прекаленият фокус върху детето е всъщност несъзнателен опит да запълни емоционалната празнота в себе си. Задушаващата майка разчита на детето да задоволи всичките ѝ емоционални нужди. А това е твърде непосилна задача за всеки, още повече за едно дете. Освен това нуждите на майката са нейна лична отговорност, а не на някой друг.
Този тип майка иска непрекъснато да присъства в живота на детето си. Обикновено тя не може да понесе момента, когато то вече не е дете и е готово да се отдели и еманципира. Но детето е нейният „спасителен пояс“ и тя не може да понесе да го пусне. Ако порасналото дете продължи да опитва да се откъсне, задушаващата майка може да прибегне до манипулации като вменяване на вина, играене на ролята на жертвата, както и да стигне до гневни изблици и агресия.
В този случай майката отново не се интересува какво е най-добро за детето. Тя е вглъбена в себе си и собствените си нужди. Любовта и грижите отново са условни – има ги само ако се следват правилата и изискванията. Когато детето има собствено мнение, желание или нужди, те биват отнети. Задушаващата майка може да използва средства като подаръци, помощ и услуги, като по този начин обвързва децата си още повече. Така връзката между майка и дете се превръща в капан на зависимост, от който трудно се излиза.
Нестабилната майка
Нестабилната майка не може да се грижи за себе си и има нужда от някой, който да се грижи за нея. Тя е или емоционално нестабилна, или физически неспособна, за да бъде родителя, от който децата ѝ се нуждаят. Тя не може да поеме отговорността да бъде възрастен и оставя децата си или други членове на семейството да се грижат за нея. Такъв тип дете става родител на нестабилната си майка, като собствените му нужди биват пренебрегнати и забравени.
Емоционално нестабилната майка може да страда от депресия или други психологически проблеми. Тя може да търси подкрепа и опора от детето си, без да предприема действия да се излекува. Така детето влиза в ролята на спасител на майка си, готово да жертва детството и невинността си, за да ѝ помогне. За жалост то никога не успява, защото единственият човек, който може да я спаси, е тя самата. Това се преживява като провал от страна на детето, оставяйки дълбоки следи.
В по-тежки случаи майката може да страда от алкохолна или друга зависимост. Тя е неспособна да се погрижи за децата си или го прави само понякога. Детето на зависимата майка рано научава, че не може да разчита на нея. То се научава да се грижи за себе си и често трябва да прикрива порока на майка си. Животът на детето се върти около състоянието на зависимата му майка. То пропуска шанса да изгради собствената си индивидуалност, което е предпоставка по-късно в живота да попадне в капана на съзависимостта.
Неглижиращата майка
Неглижиращата майка е студена, дистанцирана и незаинтересована спрямо детето си. Тя се държи сякаш то не съществува, обвинявайки го, че само пречи и създава проблеми. Това е майка, която не изпитва и капка обич към детето си – за нея то е пречка и проблем. Този тип майка често не е желала да има деца, но поради различни причини е родила. Детето се превръща в символична боксова круша или черната овца, която е виновна за всичко.
Майката, която отхвърля и изоставя децата си, е сериозно травмирана. Много вероятно е самата тя да е била жертва на подобно отношение като дете. Тя не знае какво е нежност, ласка, близост, топлина. Възможно е да е израснала в студена и неглижираща среда или още по-лошо – в среда на злоупотреба. Най-лошото е, че тази майка често не успява да защити детето си, ако то попадне в ръцете на насилник. Така тя предава доверието на детето, оставяйки го да се спасява само.
Малтретиращата майка
Това е най-крайният тип майка, която не може да обича. Това е майка, която има сериозни психични и емоционални проблеми и дори разстройства. Малтретиращата майка не може да контролира емоциите и импулсите си. Тя изпада в ярост и започва да налага детето си, като изкарва всичкия си гняв, разочарования, страхове и болки върху него. Колкото и странно и безумно да звучи, това е реалност за много деца. Това действително е безумие, което трябва да се лекува.
Последиците за детето жертва на злоупотреба са тежки. Ръката, която трябва да те погали – те удря, очите, които трябва да излъчват нежност – горят с ярост, устните, които трябва да те целунат – изричат обиди. Децата, които израстват и оцеляват в тази среда, са истински герои. В даден момент те напускат дома си, но с много видими и невидими рани. В същото време те са изключително силни и устойчиви. Важното е да преминат през терапия, за да не предадат травмите на своите деца.
Последни думи
Темата за майките, които не могат да обичат, е дълбоко разтърсваща. Затова и не се говори много по нея. Но това не означава, че такива майки не съществуват. Неоспорим факт е, че голям процент от хората днес носят в себе си безброй рани и травми. Голяма част от тях са потиснали болезнените си спомени и емоции. За съжаление по този начин раните не изчезват и травмите биват прехвърлени към следващото поколение. Затова е толкова важно да се говори и на трудни теми – за да можем да осветим болката и да я излекуваме. Всеки човек, който причинява болка на някой друг, е човек, който е бил наранен и също изпитва болка. Тези хора имат нужда от нашата помощ, подкрепа и приемане. Игнорирането на проблема само ще го задълбочава все повече, а отхвърлянето на тези хора само ще засилва болката им.
Тази статия е вдъхновена от две книги, които се препоръчват за лекуване на майчината рана:
Mothers Who Can’t Love: a healing guide for daughters, Susan Forward, PhD
Will I Ever Be Good Enough: healing the daughters of narcissistic mothers, Karyl McBride, PhD