Когато общуваме с другите, рядко се замисляме и анализираме техните мисли и чувства. Обикновено правим предположения и заключения на базата на казани думи, действия и на своите собствени възприятия за ситуацията. Но тези предположения и заключения често са прибързани и нямат много общо с реалността, което води до недоразумения, разочарования и нарушаване на комуникацията. Случва се така, че дори добронамерени и обичащи се партньори се нараняват един друг, поради погрешни интерпретации.
Голяма част от разочарованията и гнева произтичат не от базисна несъвместимост, а от недоразумения, в следствие на неефективна комуникация. Това са негативни, предубедени, изкривени предположения и заключения за чувствата, мислите и поведението на другия.
Понякога егоизма, негативизма или желанието за контрол, за които ожесточено обвиняваме своя партньор, не са нищо друго, освен негови защитни механизми за самосъхранение, страхове от отхвърляне или изоставяне.
Какво се чупи в комуникацията?
Един общ поведенчески модел обединява двойките, които имат проблеми и той е, че когато очакванията на са оправдани, разочарования партньор е склонен да си прави моментални негативни заключения за мислите, чувствата и поведението на другия и за състоянието на самата връзка. Ето един такъв пример:
Иво, уеб дизайнер в софтуерна фирма, се прибрал в къщи, нетърпелив да съобщи на приятелката си Катя новината, че е получил голяма премия за успешно приключен проект. Катя обаче не изглеждала нито въодушевена, нито заинтересована от тази новина. Иво автоматично си помислил: „ Нея изобщо не я интересуват моите успехи! Интересува се само и единствено от себе си! Егоистка!“. Доброто му настроението се изпарило и той демонстративно напуснал стаята и се усамотил. Иво не знаел, че същият този ден Катя не само не е получила поощрение, а напротив-съобщили са им, че намаляват заплатите на целия отдел. Тя била изключително подтисната от новината. След разговора с Иво си помислила: „ Той изобщо не се интересува какво се случва с мен…дори не ме попита защо съм разстроена. Интересува се само от собствената си кариера. Заслужавам човек, който мисли повече за мен.“.
В резултат на подобен разговор се завърта един порочен кръг на обида, преувеличен гняв, нападки и отдръпване, които понякога ескалират в небивали размери.
Този тип погрешни интерпретации и взаимно четене на мисли е много често срещано явление. Какво е решението? Как могат да бъдат избегнати подобни излишни конфликти?
С комуникация!
Ако Иво беше помислил преди да обяви Катя за незаинтересована егоистка и я беше попитал какво не е наред, щеше да я успокои и разведри, и в крайна сметка да отпразнуват заедно неговия успех. Ако пък Катя се беше замислила над реакцията на Иво преди първосигнално да го обвини в липса на съчувствие и егоизъм, щеше да осъзнае, че няма как той магически да знае за нейния проблем и да се съобрази с нейното настроение.
Друг пример показва склонността ни да тълкуваме някоя конкретна ситуация обобщавайки и генерализирайки. Иначе казано – да правим от мухата, слон:
Стоян и Силвия се прибират от гости и през целия път Стоян мълчи. Това първоначално озадачава Силвия, тъй като той обикновено е доста приказлив. Колкото повече Стоян мълчал, толкова повече негативните мисли се завихряли в главата на Силвия: „ Странно е това мълчание, вероятно ми е сърдит за нещо.“ Започнала да прехвърля поведението си през вечерта. „ Сигурно съм казала нещо, което го обидило…изглежда ми обиден. Може би ако толкова много съм го засегнала, ако толкова много съм сгафила и разочаровала, ще поиска да се разделим. Като се замисля, точно така ми изглежда.“ От тази мисъл се почувствала особено тъжна и очите й се напълнили със сълзи. „Ако Стоян ме изостави, вероятно ще остана сама завинаги.“ При тази мисъл сълзите вече се стичали неудържимо по лицето й и Силвия инстинктивно се свила на седалката.
Виждайки това, Стоян остава в пълно недоумение. Нека видим какво се случва в неговите мисли:
„Този разговор за финансовите инвестиции ме накара да се замисля много дълбоко за това, че трябва да започна да спестявам някаква част от доходите си и да започна да инвестирам.“ Мислите му прехвърляли различни варианти за инвестиции. Когато най-накрая проговорил, Силвия му отговорила с леден тон, че точно сега не й се говори.
Стоян:
– Какво има, какво ти става??
Силвия:
– Нищо ми няма, просто ме остави.
Стоян:
– Добре, щом така предпочиташ, няма да те притеснявам.
Силвия (ето, значи съм права, че не му пука за мен!):
– Разбира се, ако искаш изобщо няма да си говорим оттук натам!
Стоян (силно фрустриран):
– Ами като гледам, то май няма и смисъл!
Силвия (яростно гневна):
– Точно така, на същото мнение съм!
Стоян:
– Знаеш ли, ще те закарам и ще се поразходя малко с колата.
Силвия (Боже, той наистина ще ме зареже!):
– Ама разбира се, ако искаш изобщо не се прибирай!
Стоян:
– Точно това и ще направя!
Силвия ( крещи, затръшвайки вратата на колата):
– Ако не се прибереш тази нощ, направо си стягай багажа и се изнасяй!
Стоян (крещи от колата):
– Върви по дяволите!
На пръв поглед това е абсурдно развитие на една съвсем обикновена ситуация. И за съжаление, доста често срещана в реалността. Ето до какво могат да доведат четенето на мисли, скачането към прибързани заключения, предубеденото интерпретиране и генерализиране. В ситуации, когато сме афектирани, превъзбудени, притеснени или разстроени, е голяма вероятността да интерпретираме поведението на другите на базата на собственото ни вътрешно състояние, на нашите страхове и очаквания. Нещо повече – колкото по-близки и интензивни са взаимоотношенията, толкова по-голяма вероятността от предубедено и погрешно разбиране.
Какво е решението?
Ако се научим да си слагаме спирачки и си правим труда да проверяваме реалността, ще открием колко често всъщност сме много далеч от истината за мислите, чувствата и действията на другите. И това значително ще подобри комуникацията ни.
Когнитивната терапия е чудесна възможност за осъзнаването на тези разрушителни процеси и тяхното преодоляване, с цел постигането на по-хармонични взаимоотношения.
Повече за грешките в комуникацията може да прочетете в статията ми за най-често срещаните когнитивни изкривявания.