Дали ще се справим лесно, трудно или няма да успеем да преодолеем дадена ситуация, зависи от начина, по който приемаме тази ситуация. Начинът на мислене влияе директно върху настроението. Различните гледни точки за дадена ситуация предполагат различни преживявания – както емоционални, така и физиологични. Установено е например, че войниците, ранени на бойното поле изпитват по-слаба болка, отколкото цивилни, получили същите наранявания. На теория болката би трябвало да е еднаква, но за войника тя означава напускане на бойното поле и „все още съм жив!“, докато за цивилния означава, че се налага да се лекува в болница продължително време и да наруши своето ежедневие. В първият случай болката е облекчение, а във втория-тревога.
В своето мислене хората допускат редица грешки (когнитивни изкривявания), които предизвикват в тях негативни преживявания. Тези мисли често са автоматични и несъзнавани. Нека разгледаме десетте най-чести когнитивни изкривявания:
Черно – бяло мислене
Мисленето е в крайности – всичко или нищо. Използват се абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой. Такъв тип мислене не допуска възможности за степени или нюанси.
Катастрофизиране
Фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност тя е просто некомфортна.
Свръхгенерализиране
Единично негативно събитие се възприема като правило, което важи за всички житейски ситуации.
Четене на мисли
Предубеждението, че знаем какво си мислят другите хора. Стигане до заключения относно мислите или поведението на другите без подкрепящи аргументи.
Персонализиране
Вярването, че думите и действията на другите хора са пряко свързани с нас и възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без подкрепящи заключенията аргументи.
Преувеличаване или минимализиране
Преувеличаване или омаловажаване на дадено събитие или обстоятелство.
Ментален филтър (селективно мислене)
Стигане до генерални изводи на базата на отделен детайл от цялата картина.
Етикетиране
Допускайки някаква грешка, слагаме обобщаващ негативен етикет на себе си или другите. Например, се обявяваме се за „пълен глупак“, защото сме забравили да си сандвича за обяд.
Твърди правила
Изтощително „трябва“ в ежедневието. Прекомерни изисквания към себе си и другите.
Обезценяване на позитивното
Отхвърляне на позитивните преживявания с вярването, че те не са реалистични, заслужени или важни. Пример за такава грешка в мисленето е отричането на комплименти и похвали.
Често в една мисъл може да има повече от едно когнитивно изкривяване. Например в изречението „ Никога няма да мога да свърша новата задача, която ми възложиха и ще изгубя работата си“ има три вида когнитивни изкривявания – свръхгенерализиране, катастрофизиране и черно-бяло мислене.
Когнитивно-поведенческата терапия е мощен психотерапевтичен метод за справяне с когнитивните изкривявания в мисленето. Използват се похвати, които изтласкват емоцията на заден план, а на преден план излиза здравият разум. Променяйки моделите си на мислене, променяме и начина, по който гледаме на себе си, на другите и на света и се справяме по-адаптивно с трудностите и предизвикателствата.