Какво е страхът от смъртта

Повечето, ако не всички, хора се страхуват от смъртта и неизвестното. Страхът като емоция се свързва с инстинкта ни за самосъхранение. Ако не изпитваме страх, бихме се поставяли във всевъзможни ситуации, застрашаващи съществуването ни. При някои хора обаче страхът е толкова силен, че оказва негативно влияние върху живота им.

Страхът от смъртта се нарича танатофобия. Фобията е силен, натрапчив и ирационален страх, свързан с определени дейности, ситуации или обекти – предмети, животни, места и др. Танатофобията е силен страх от смъртта, умирането или самия процес на умиране. Той може да е свързан с нашата собствена смърт или с тази на близки хора.

Симптоми на танатофобията

Танатофобията е тип тревожно състояние, което се характеризира с определени симптоми, характерни за тревожността и тревожните разстройства:

  • силен страх и безпокойство, които пречат на нормалния живот и функциониране
  • избягване на разговори и ситуации, свързани със смъртта и умирането
  • силна тревожност при сблъскване със или мисли за смъртта и умирането

Физически проявления

  • потене
  • сърцебиене
  • прилошаване
  • треперене
  • главоболие
  • безсъние
  • световъртеж
  • раздразнен стомах
  • задушаване
  • умора

Причини за танатофобия

Причините за страха от смъртта могат да бъдат различни, като основните са свързани с незнанието и несигурността какво се случва в края на живота и какво следва след смъртта.

Страх от неизвестното

Това, че не знаем какво се случва след смъртта, може да бъде източник на силна тревожност и безпокойство. Програмирани сме така, че да искаме да опознаваме и разбираме света около нас. Непознатото се интерпретира като заплаха и част от човешката природа е да искаме да се предпазим.

Страх от загуба на контрол

Това, че смъртта може да се случи навсякъде и по всяко време, може да провокира несигурност и безпомощност. Както искаме да имаме знание и разбиране, така и се стремим да имаме контрол над живота. Свръхконтролът в живота ни може да доведе до редица състояния, които да влошат качеството му.

Страх от изоставяне на близките

Това, че след смъртта не знаем какво ще се случи с близките ни, също може да бъде източник на стрес и паника. Някои хора не са толкова загрижени за собствената си смърт, колкото за своите близки. Те се опасяват, че ще причинят страдание на хората, които обичат, оставяйки ги без тяхната помощ и подкрепа.

Страх от страдание и болка

Това, че смъртта често е съпровождана от физическа болка и агония, е още една причина за страх и тревожност. Някои хора не се страхуват толкова от самата смърт, колкото от болестите и състоянията, през които трябва да минат в края на живота си. Този страх може да е свързан с конкретна болест или разстройство.

Страх от липса на живот след смъртта

Това, че смъртта е краят на живота и след това не следва нищо, е друга причина за безпокойство и ужас. Хора като атеистите например вярват, че смъртта е краят на всичко и няма живот след това. Това може да създаде както паника за недостатъчно време, така и усещане за безсмислие на съществуването изобщо. Други хора асоциират страха с безвъзвратната загуба на всичко постигнато.

Какво предизвиква танатофобия

Няма ясен отговор на въпроса от къде произхожда страха от смъртта. Все пак има определени групи хора, които са по-уязвими, както и специфични ситуации, които могат да го предизвикат.

Травматично преживяване, свързано със смърт и загуба на близки

Травматичните преживявания, отключващи танатофобия, могат да включват природни бедствия, катастрофи, войни, да си свидетел на болезнена смърт, загуба на близки хора и други. Ако смъртта е насилствена и/или в твърде ранна възраст на потърпевшия и/или починалия, това може да предизвика поредица от симптоми.

Травматичното преживяване на смърт е дълбока травма, с която трябва да се работи със специалист. Ако не се обърне внимание на симптомите и травмата остане неизлекувана, това може да доведе до изостряне на състоянието. Възможно е страхът от смъртта и други състояния да се активират и след години.

Личностни и генетични фактори, семейна среда и култура

Личностните ни черти и гени могат да включват определена предразположеност към развиване на страх от смъртта. Някои хора са по-склонни към емоционални и психологически проблеми. Въпреки това, по-решаваща роля имат преживяванията ни, свързани със средата и културата, в които израстваме и живеем.

Много по-вероятно е да страдаме от танатофобия, ако самите ни родители са били по-тревожни и са били свръхпротективни спрямо нас. Техните тревоги са ни предали излишен страх от опасности. Вярно е и обратното – ако те са ни неглижирали, вероятно е да сме развили убеждения, че светът е твърде враждебно място.

Предразположеността и израстването ни в подобна среда може да доведе до развиването и на други необосновани страхове. Хипохондрията  е вид тревожно разстройство, тясно свързано с танатофобията. То се характеризира с прекален и постоянен страх за здравето, който води до постоянно следене за симптоми, посещение при лекари или търсене на медицинска информация.

Религиозни вярвания

Религиозните ни вярвания също могат да играят роля в отношението ни спрямо смъртта. Някои религии проповядват объркващи и застрашителни идеи за живота след смъртта. Според тях е много вероятно да бъдеш осъден да страдаш вечно, ако не си следвал определен път или си правил твърде много грешки.

В някои ситуации страхът може да бъде използван целенасочено като инструмент за контрол. По-уязвимите хора са изключително подходящи и податливи на подобни манипулации. Това е сериозен проблем, който може има сериозни последствия върху менталното здраве и цялостния живот на потърпевшия.

Как се лекува страхът от смъртта

Независимо от причината и произхода на танатофобията, животът, подвластен на страха от смъртта, е мъчителен и труден. Той води до ограничения, които ни парализират и в последствие превръщат ежедневието в кошмар. Симптомите на страха от смъртта са всеобхващащи и оказват влияние на функционирането ни във физически, психически, емоционален и социален аспект.

Терапия, медикаменти и медитация

Ако страхът продължава повече от 6 месеца – необходимото време, за да се дефинира като фобия – е важно да потърсим помощ. Обичайните методи за справяне с танатофобията са психотерапия и приемане на медикаменти, както и релаксиращи техники и медитация. Ако страхът произлиза от религиозни убеждения, терапията трябва да се съчетае и с подкрепа от вещо в религията лице.

Придобиване на философски мироглед

Страхът от смъртта е страх от неизвестното. В живота не ни е дадено да знаем как или кога ще завършим земния си път. Не знаем и какво следва след това. Развиването на философки мироглед може да ни помогне да овладеем страха си – може би има причина да не знаем, може би това ни дава възможност да се фокусираме върху живота тук и сега и да го изживеем възможно най-пълноценно.

Придаване на смисъл на живота

Стремежът да внесем смисъл в живота си и да постигнем най-доброто, на което сме способни, отнема от силата, която смъртта има над живота ни. Ако се фокусираме върху това да живеем смислено и пълноценно, смъртта и какво следва след това не е толкова важно и значимо. Имаме този момент тук и сега и е важно да го изживеем изцяло. Дължим го на живота.

Освобождаване на страха от смъртта чрез психеделична терапия

Освобождаването от страха от смъртта е един от най-дълбоките и трансформиращи ефекти на психеделичната терапия. Ето как това може да се случи по време на сесия:

По време на психеделично преживяване усещането за индивидуалност (его) се разтваря. Усещате се като част от нещо по-голямо, сякаш границите между „аз“ и света изчезват. Егото често е източник на страха от смъртта, защото се идентифицираме със своята физическа форма и индивидуалност. Когато егото се разтвори, осъзнаваме, че сме нещо повече от тялото и личността си.


Някои хора описват преживяванията си като „умиране“ и „прераждане“ в метафоричен смисъл. Те усещат как тялото и съзнанието им „изчезват“, което може да бъде плашещо в началото, но впоследствие води до усещане за мир и приемане.
Преживяването може да даде чувство, че животът и смъртта са естествени и свързани – част от един по-голям, непрекъснат цикъл на съществуване.


Много хора съобщават за усещане за свързаност с Бог, Вселената, природата или Универсалната енергия. Това може да доведе до усещане, че съзнанието или съществуването продължават по някакъв начин, дори след физическата смърт.


Случва се преосмисляне на смъртта -започва да се  възприема не като край, а като преход или трансформация.
Много участници съобщават, че след сесията изпитват дълбок вътрешен мир и приемане на смъртта като естествена част от живота.