Кога и как се формира травмата от отхвърляне

Травмата от отхвърляне е една от най-дълбоките травми от детството и се формира най-рано в живота на човека. Твърди се, че понякога травмата от отхвърляне се заражда дори преди детето да бъде родено – още в утробата на майки си.

Травмата от отхвърляне се формира, когато детето усеща, че не е желано. Това може да се случи, когато не е планувано или не е от желания пол. Това дете се чувства отхвърлено в своята същност и в правото си на съществуване.

Детето може и да е желано, но да приема определено поведение като отхвърлящо. Когато например родителите му го критикуват или избухват в гняв, то може да го изживее като отхвърляне. Често се случва някой от родителите също да има такава травма и несъзнателно да я предава на детето си.

Възможно е също така детето да преживее отхвърляне, ако е твърде обгрижвано от родителите си. Ако те го възприемат като слабо и неспособно, то на свой ред ще започне да се възприема така. Прекалената грижа ще го накара да се почувства сякаш е отхвърлено в способността да се справи само и то ще започне само да отхвърля себе си.

Как се проявява травмата на отхвърляне

Избягващо поведение

Травмата от отхвърляне се проявява най-вече в избягващи поведения. Един от най-ясните примери е детето, което живее във въображаем свят. Бягащият е човек, който трудно пребивава в света. Той изпитва трудности да бъде тук и сега във физическия свят. Той може често да се чувства откъснат от себе си и другите, все едно не може да бъде в тялото си.

Откъсване от тялото и емоциите – дисоциация

Това се свързва с определена степен на дисоциация – откъсване от тялото и емоциите. Дисоциативният човек е рационален и неемоционален, откъснат от чувствата си и тези на другите. Обикновено той има несигурен избягващ стил на привързаност и избягва близост и интимност. Човекът с рана от отхвърляне често несъзнателно отхвърля партньора си, като го отблъсква и се затваря в себе си.

Желание за самота и обезличаване

Човекът с избягващо поведение предпочита самотата и не обича да е център на внимание. Тъй като не обича да заема много пространство, той се заличава, като става „невидими“ в социални ситуации. В такива ситуации той не споделя мнението си, защото мисли, че може да засегне или обиди някого. Той до такава степен вярва, че няма право да съществува, че дори смята, че няма право да възрази и просто трябва да изтърпи случващото се.

Изолиране и затваряне в себе си

Това от своя страна води до изолиране и затваряне в себе си. Човекът с травма от отхвърляне до такава степен се обезличава, че действително започват да не го забелязват. Колкото повече се изолира, толкова по-невидим става. Колкото по-незабележим става, толкова по-самотен и по-отхвърлен се чувства. Оформя се един порочен кръг.

Георги е на 27 г. и с наднормено тегло, което не може да свали от години. Като малък е бил прекалено обгрижван от майка си, тъй като често е боледувал. В детските си години започва да трупа излишни килограми поради нездравословен режим на хранене и прекарване на дълго време вкъщи. В последствие той се отчуждава от съучениците си, които го избягват и понякога директно му се подиграват. Прекарва годините в училище самотен, без приятели, но намира утеха в компютърните игри. След като завършва университет, той започва работа, но все още не може да се приобщи към никоя среда и продължава да живее сам с излишните килограми и игрите. Чувства се отхвърлен, неразбран и неоценен, което се отразява на цялостната му мотивация за живот.

Чувство за малоценност и стремеж към съвършенство

Друга основна характеристика на страдащия от травма от отхвърляне е чувството, че няма стойност, че е нищо. Затова често се стреми към съвършенство и може да стане перфекционист. В старанието си да бъде съвършен, за да не бъде отхвърлен, той развива изключително високи стандарти. Това обаче се превръща в обсебващо поведение, при което нищо, което прави, не е достатъчно добро.

Чувство за дефектност и високи стандарти

Това от своя страна поражда чувство за дефектност. Много от хората, които имат травма от отхвърляне, живеят с чувството, че са дефектни. Те вярват, че щом са отхвърлени от родителите си, значи наистина им има нещо. Когато едно дете е прекалено критикувано или се изисква прекалено много от него, то се чувства едновременно отхвърлено и дефектно. В резултат като възрастен може да развие високи стандарти към себе си и към другите и също да стане твърде критичен.

Подценяване в социални ситуации

Човекът с травма от отхвърляне смята, че това, което прави или казва, не е важно и няма стойност. Когато привлече внимание към себе си, той започва да се страхува, че заема твърде много пространство. Мисли, че ако заема пространство, пречи на другите. А щом пречи, ще бъде отхвърлен, защото ги притеснява. И отново той смята, че няма право да бъде тук и сега и да заема място с присъствието си или с говорене. Смята, че това, което другите казват, е много по-важно.

Невена е на 37 г. и има две деца в първи и трети клас. Всеки път, когато трябва да присъства на родителски срещи, тя преживява стрес и предпочита да ги избегне. Когато има някакъв въпрос или иска да сподели нещо, тя винаги замълчава. Притеснява се, че може да се изложи и че другите ще разберат, че не става за нищо. Освен това мисли, че проблемите и мнението й не са толкова важни, за да отнема от времето на другите. В такива ситуации тя се смалява до такава степен, че става невидима и безлична. Това от своя страна й пречи да има нормални отношения с другите. Тя си мисли, че не е достатъчно добра майка за децата си, обвинява се за недостатъците си и се смята за провал в това отношение.

Как се лекува травмата от отхвърляне

Раната от отхвърляне е най-дълбоката и болезнена, тъй като се появява първа и засяга същността и правото ни да съществуваме. Самото ни същество се чувства отхвърлено и че няма право да бъде тук и сега, такова каквото е. Затова работата ни по лечението на тази травма трябва да бъде в тази насока.

Това означава да работим да приемаме себе си в цялата ни същност. Дори когато не харесваме аспекти от същността си, това не означава, че нямаме стойност и че трябва да отречем всичко. Необходимо е да се приемем с всичките си недостатъци и несъвършенства.

За тази цел трябва да се научим да не избягваме некомфортните ситуации. Дори когато предизвикаме негативни реакции в другите, трябва да се научим да понасяме дискомфорта и да толерираме емоциите си. Това означава да се научим да регулираме емоциите си, вместо да ги потискаме и да се откъсваме от телата си.

Също така е необходимо да се научим да заемаме повече място и да не се обезличаваме. Трябва да осъзнаем, че имаме толкова право да бъдем тук, колкото и всички други. Нашите мисли, тревоги, преживявания са точно толкова важни, колкото и на другите. А когато не сме съгласни с нещо, имаме право да изразим мнение, както всеки друг.

Освен това трябва да работим и в насока да снижим стандартите си и да приемаме това, което правим или казваме за достатъчно добро. Може би не е съвършено, но това не е необходимо. Трябва да разберем, че няма съвършени хора и стойността ни не е свързана със степента на съвършенство. Стойностни сме просто защото сме, защото всички са по рождение.

Приемайки себе си, ще започнем да приемаме другите и другите ще започнат да приемат нас. Така ще приемаме себе си още повече и порочният кръг ще се завърти в обратна посока – вече ще работим за, а не против себе си. А в трудните моменти е важно да не забравяме, че винаги можем да потърсим помощ от специалист, който да ни подкрепи по пътя на излекуването на травмата от отхвърляне.