Хранителното разстройство по своята същност е неадаптивен модел за справяне с житейските трудности, предизвикателства и ежедневен стрес. Разстройството обикновено започва с драстична диета за сваляне на наднормено тегло – понякога реално такова, понякога плод на нереалистична преценка, наложени от модата стандарти или ниско самочувствие. Значителното понижаване на теглото може да доведе до анорексия. В последствие, поради загуба на контрол върху храненето може да премине в преяждане и булимия, или в болестен процес на редуване на диета с преяждане (хиперфагия). Хранителните разстройства се свързват с ниско самочувствие, търсене на съвършенство, търсене на любов, топлина и одобрение, страх от отхвърляне, страх от провал, дисфункционална семейна среда. Отношението към храната се явява символ на отношенията с другите и отношението към света. Животът на страдащите от хранително разстройство е фокусиран върху килограмите, размерите, храната, диетата, спортуването и средствата за поддържане на тялото. Тази фиксация оказва негативно влияние върху всички сфери на личността – социална, професионална, интимна.

Основните хранителни разстройства са:

Анорексия невроза

Анорексията се изразява в ограничаване приема на храна до минимум, с цел отслабване. Понякога се стига до пълен отказ от храна, поради страх от напълняване. Диетата е придружена с интензивен спорт. С течение на времето апетитът намалява и изчезва, както и желанието за живот. Нарушено е себевъзприятието – независимо от драстично ниското тегло, болните се възприемат като пълни. Анорексията се свързва с от една страна с перфекционизма и от друга – с ниската самооценка. Страдащите си поставят безмилостни стандарти, относно тялото си – гладуват и спортуват до пълно изтощение и неусетно попадат в клопката на анорексията. В следствие на недохранването се наблюдават загуба на менструация, загуба на либидо, сърдечна аритмия, анемия, хормонални нарушения, ниско кръвно, нарушена терморегулация, оттоци. Също така психични симптоми като социална изолация, депресия, тревожност, обсесивно поведение. Възможно е да има симптоматика на анорексия и булимия едновременно.

Булимия невроза

За булимията са характерни епизоди на обилно преяждане, следвани от принудително повръщане на храната. Преяждането е свързано с натрупан стрес и напрежение, а повръщането – със страх от напълняване. По време на поглъщането на огромни количества храна, болните се чувстват успокоени и удовлетворени, те просто не могат да спрат да ядат. Скоро след това идват угризенията, вината, самосъжалението. И започва повръщането, диуретиците и изтощителните тренировки. Това се повтаря няколко пъти седмично. За разлика от анорексията, при булимията се наблюдава вариране в теглото на страдащите. Последиците от булимията са стомашно-чревни нарушения, увреждане на зъбите и устната кухина, анемия, недостиг на елементи, дехидратация, увреждане на бъбреците.

Хиперфагия

Хиперфагията се характеризира с импулсивно, неконтрoлируемо преяждане. Подобно на булимията, но без очистителният процес след това. Това е емоционално хранене, свързано с дълбока неудовлетворение; задържани агресия и гняв, насочени навътре. Страдащите приемат, че чрез храната преодоляват натрупаното напрежение. Това „разтоварване“ се случва периодично, като по време на преяждането количеството храна е до степен стомашен дискомфорт и позиви за повръщане. Често това се случва тайно или нощно време. Храната е високо калорична и не здравословна. След пристъпите, подобно на булимията идват чувството за вина, срам и угризения. Многократните опити за диети обикновено се провалят. Този дисфункционален механизъм за справяне води неизбежно до затлъстяване и една неистова борба с килограмите. Хората с хиперфагия често за депресирани, тревожни, с много ниска самооценка. Здравословните последици от наднорменото тегло са много – риск от диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, хормонални нарушения, заболявания на костите и ставите, камъни в жлъчката и мн.др.

Орторексия

Орторексията представлява вманиачаване по здравословното хранене и начин на живот. Това е сравнително нов вид разстройство, който все още няма официална медицинска номенклатура. Характерна особеност е, че различните хора определят за себе си различни хранителни режими, които смятат за здравословни (без месо, без животински продукти, без рафинирани продукти, без консерванти, без алкохол, без кофеин и т.н.). Общото между тях е, че ревностно спазват режима, който смятат за идеалният за тях, без да си позволят никакви изключения – дори това да им коства неимоверни усилия. Здравословният начин на живот се превръща в смисъл на съществуването. Такива крайности в хранителния режим понякога довеждат до анорексия или булимия и почти сигурно до хранителни дефицити. Също така може да доведе до социална изолация и трудности в ежедневната дейност.

Предпоставките за развитие на хранително разстройство са: генетична предразположеност, индивидуалности на характера, тип нервна система, нарушена мозъчна биохимия, семейна среда, ранен детски опит, стресови ситуации.

Обсесивното следене на теглото, стриктното броене на калории, вманиаченото следене за вида и качеството на храната без здравословна причина, взимането редовно на диуретици и медикаменти за потискане на апетита с цел намаляване на теглото, изтощителните тренировки не са хранително разстройство, но са рисков фактор за развитието на такова.

Много от страдащите изглеждат като нормални, здрави хора. Те се прикриват много добре, дори от хората, с които съжителстват, а когато белезите и последиците станат видими, обикновено вече състоянието е сериозно. На този етап „да се стегне“ и „да се вземе в ръце“ без професионална помощ е нереалистично. Навременната намеса и помощ са от особена важност, за да не стига до крайни, животозастрашаващи етапи на болестта.

Хранителните разстройства са трудни за преодоляване, терапията отнема продължително време и изисква силна мотивация и търпение. Терапията е насочена към вътрешните дисфункционални фактори, които поддържат болестния процес. Целите на терапията са формиране на адекватно отношение към тялото и храната,трансформиране на негативните мисли и убеждения, които поддържат болестния процес, формиране на стабилна самооценка и стратегии за справяне в житейски план, с цел превенция към връщане на старите навици.