Характерът на човека е съвкупност от неговите психически, морални и поведенчески черти. В процеса на формиране на характера, в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са адекватно задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му. Пример за незадоволени  потребности могат да бъдат както липсата на топлина и нежност, така и прекалената загриженост, която възпира детето да се развива самостоятелно и на по-късен етап развива зависим характер.

Проф. Валдо Бернаскони създава теория за 5тте вида невротични характери, формирани поради неудовлетворени  потребности в различните фази на детското развитие от 0 до 7год. Те се проявяват в по-леко или по-силно изразено патологично поведение, което съпътства целия жизнен път на човека:

Шизоиден характер

Периода на сформиране на шизоидния характер е след раждането, до четвърти, шести месец. Травмата е от отхвърляне. Получава се при отделяне на бебето от майката (оставено за осиновяване, престой в кувьоз и др.) или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото.

Човекът с шизоиден характер е интровертен, с богат вътрешен живот, но изолиращ се от външния свят. Харесва самотата и самотните занимания. Изолирайки се от другите, той несъзнателно се защитава от тяхното отхвърляне. Той е убеден, че ще бъде отхвърлен, поради това, че не е достатъчно добър. Дълбоко в себе си вярва, че другите ще го наранят, ще го критикуват и лишат от внимание, любов и приятелство. Инстинктивно търси самотата, защото ако, получи много внимание, той се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Незабележим, мълчалив и пасивен. Ако се почувства прекалено обичан инстинктът му е да избяга, защото тази любов го задушава. Не обича да бъде докосван, тъй като не е бил гушкан като малко дете. Хората с шизоиден характер имат духовна насоченост, интересуват се от абстрактни неща, често са силно религиозни. Енергетиката и сексуалността са слабо изразени. Предразположението е към депресии.

Орален (зависим) характер

 Периода на сформиране на оралния характер е от 6 мес. до 1 година. Травмата е от изоставяне. Получава се при свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание, при което малкото дете расте с усещането, че не може да справи с нищо само.

При човекът с орален характер липсват емоционална самостойност и зрялост. Той е  зависим от важните за него хора, за които се вкопчва, смятайки това  поведение за любов. Страхува се самотата. Поради този силен страх той е неспособен да напусне дори болезнена за него връзка или отношения. Ако все пак реши да я напусне, винаги си е осигурил друга връзка предварително, за да не остане сам. Има дълбоко заложени вярвания, че ще се провали, ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и ирационални страхове от болести, катастрофи и злополуки. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. В такива моменти той се чувства безпомощен. Спира всякакво движение. Затова мнението и подкрепата на близките му са от жизненоважно значение за него. Човекът с орален характер е най-предразположен да се превърне в жертва. Вината е във всеки друг – човек, обстоятелство, съдбата, но не и в него. Тъй като има болезнена нужда от внимание, той си създава трудности от всякакъв вид (например много сериозни здравословни проблеми или драматични събития), за да привлече вниманието. Вниманието в живота му никога не е достатъчно. Това внимание му спестява чувството, че е изоставен. Оралният характер е база за развитие на паническо разстройство, агорафобия, зависимости.

Мазохистичен характер

 Периода на формиране на мазохистичния характер е от 1 до 3, 4 години. Травмата е от унижение. Свързва се с авторитарното възпитание, при което от детето се изисква пълно послушание и то расте с усещането, че ако не е послушно и добронамерено, няма да го обичат. Така се научава да потиска и пренебрегва чувствата, емоциите и нуждите си.

Тези хора търсят болката и унижението несъзнателно. Човекът с мазохистичен характер живее заради другите. В желанието си да угоди на другите, той пренебрегва собствените си нужди и щастие. Мазохиста вярва, че всичко, което прави за другите му доставя огромно удоволствие. Той е винаги усмихнат и готов да услужи на всеки, освен на най-близките си, тъй като ги чувства част от себе си. Тъй като подобно поведение предизвиква ответна неглижираща реакция, мазохистичния човек недоволства, че е пренебрегнат. Трупа в себе си гняв и агресия, които обикновено няма смелостта да изкаже. Такова поведение е почва за развитие на тревожна депресия.

Нарцистичен характер

 Периода на формиране на нарцистичния характер е от 3 до 6 години. Травмата е от предателство. Свързва се с либералното всепозволяващо възпитание, при което на детето не са поставяни никакви граници. Също така с наличие на коалиция с един от родителите – Едипов и Електрин комплекс. Детето расте с усещането, че за него няма нищо забранено и че другите са му длъжни по правило.

Нарцистичният човек живее с усещането, че е нещо повече от другите, че правилата и границите не важат за него. Той е материален и властен, контролиращ, съблазнява и манипулира, прегазва всичко по пътя си, за да постигне целта си. Зает със своите чувства, той не се интересува от чувствата на другите. Фокусиран е във властта и силата. Много деен, енергичен, с изявени лидерски качества. Много взискателен, раздразнителен и с големи очаквания към другите. Контролира всичко и всички. Отнася се със силно недоверие към другите. Одобрението е много важно за човека с нарцистичен характер. За да го получи той е готов на всякакви манипулации. Предразположението е към тревожност и паническо разстройство.

Ригиден характер

 Периода на формиране на ригидния характер е след 6 тата година. Травмата е от несправедливост. Свързва се с авторитарното възпитание, с наличие на строга и изискваща фигура (майка, баща, баба, учителка и др.). Детето се развива в страх, че ако сгреши ще бъде наказано. Това е води до перфекционизъм и невъзможност за отпускане.

 Ригидност означава твърдост, липса на гъвкавост, скованост, ред, точност, дисциплина. При човек с ригиден характер жестовете са сковани, а изразяването на спонтанните чувства и емоции е потиснато. Има изградени строги правила и принципи, които следва неизменно – до степен идеализъм и свръх морал. Често това се случва за сметка на щастието, забавлението, близостта. Жизнения стил е недоверие към другите. Ригидния човек е перфекционист, подреден, забързан, фокусиран и преследващ поредната цел. Понякога, обсебен от това всичко да е перфектно пропуска да живее тук и сега. При него приоритетно стои  едно ТРЯБВА. Трябва да бъда такъв! Трябва да направя това! Другия трябва да бъде такъв! Нещата трябва да са такива! Поставя безмилостни стандарти пред себе си и другите. Негативен и черноглед. Предразположен е към развитие на социална или генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, сексуални разстройства.

Според Бернаскони всеки от нас носи в себе си частица от всички видове характери в различна степен, които като съвкупност определят неговата индивидуалност. Тези съвкупности създават безкрайно разнообразие от човешки характери, така че всеки човек е отделна вселена, различен от всеки друг и изключителен сам по себе си.

Има ли начин да се справим с невротизма в характера си?

Всеки от характерите би могъл да бъде преработен до степен пълноценно функциониране и хармонизиране, така, че да бъде използван пълният му потенциал.

В процеса на психотерапия се постига осъзнаване на невротичните процеси, тяхната първопричина и това как ни блокират да постигнем пълноценен, щастлив живот.

Задачи на терапията:

  • Превръщане на невротичните елементи от характера в адаптивни и градивни такива.
  • Изграждане на нови, липсващи до момента поведения в характера.