„Онова, от което наистина имаме нужда, е промяна в отношението ни към живота. Трябва първо самите ние да разберем и след това да обясним на отчаяните, че всъщност важното е не да не очакваме нищо от живота, а че животът очаква нещо от нас. Трябва да престанем да си задаваме въпроси за смисъла му и, вместо това, да мислим за себе си като за хора, на които животът постоянно и непрекъснато задава въпроси. Нашият отговор трябва да е съставен не от думи, нито от медитация, а от конкретно поведение и действие. В крайна сметка, да живееш означава да поемеш отговорност за намирането на верния отговор на обстоятелствата, пред които си изправен, и да изпълняваш задачите, които животът постоянно възлага на всеки човек.“ Виктор Франкъл
Искаме да сме здрави, искаме да сме щастливи, искаме да сме богати, но….не правим нищо, не даваме нищо от себе си това да се случи. Просто стоим и чакаме щастливият шанс на късмета да кацне на рамото ни някой ден; стоим си и се надяваме един ден да се събудим богати, здрави и щастливи; стоим си и вярваме в стила на позитивното мислене, че сме богопомазани и това ще се случи без никакво напъване от наша страна. Но обикновено не се случват така нещата.
Мотивация за промяна
Някои хора вярват безрезервно в съдбата, и че каквото им е писано, то ще се случи така или иначе. И няма нужда от усилия. Аз смятам, че съдбата се формира от нашите собствени решения и действия в посока тяхното осъществяване. Действието е ключът на успеха! А мотивацията е движещата сила, горивото на процеса.
Мотивацията за промяна е основополагаща в процеса на справяне с неврози и невротични състояния. За да бъде ефективна терапията е нужно активно участие на клиента. Ако той единствено чака и се надява терапията да му помогне без да участва в процеса, каузата е изгубена. Случва се това, че терапевта се опитва да се бори сам със състоянието на клиента си, сблъсква с инертността, която прави невъзможна промяната на старите навици и модели на поведение, които пък от своя страна поддържат състоянието.
Колкото и парадоксално да звучи, една част от страдащите не желаят да подобрят състоянието си. Този процес е неосъзнат и е свързан с т.н. вторични ползи от състоянието (получаване на грижи и внимание, финансова подкрепа, бягство от отговорност в различни житейски аспекти).
Васко, 39г. е с депресия след развод. По настояване на близките си, тръгва от психолог на психолог, надявайки се, че следващия ще му помогне да подобри състоянието си. Но терапията не помага и Васко затъва все повече в порочният кръг на оплакване, инертност, телесни симптоми, страхове, отчаяние. Проблемът е, че нагласата му е, че терапията ще му помогне по магичен начин, без неговото активно участие. Резултатът – съпротива на всякакъв вид терапия, изразяващо се в липса на каквото и да е действие. Дълбоко в себе си Васко се страхува да бъде пълноценен човек и да поеме отговорността за собствения си живот и този на двете си деца. Трудно е за разбиране, но състоянието, в което се намира удовлетворява неговите потребности от внимание и грижи от страна на близките му, а невъзможността му да работи го освобождава от финансови ангажименти. Фиксиран само и единствено в състоянието си, не носи отговорност за нищо, дори за самият себе си.
Защо психотерапията не помага на Васко?
Защото Васко няма мотивация за действие. Подтикнат от своите близки да посещава психолог, той няма собствена вътрешна мотивация за промяна.
Психотерапията е активен, двустранен процес на работа, който изисква участие, воля, дисциплина и готовност да се изправиш честно пред себе си. Успехът на терапията е в пряка зависимост от мотивацията за действие на клиента. Терапевтът показва пътя към оздравяването с много търпение и подкрепа, а клиента е този, който трябва да го извърви.