Женският организъм е уникален с това, че носи функциите за създаване на живот. Телата на жените са създадени така, че да осигурят продължаването на нашия вид. Няма да е преувеличение, ако кажем, че животът на жените е силно повлиян от това тяхно предназначение. Доказателство за това е и фактът, че жените минават през специфични периоди, свързани с тяхната репродуктивна функция.
Етапите на женския репродуктивен цикъл са пременопауза, перименопауза, менопауза и постменопауза. Всеки един от тях се характеризира с определен възрастов интервал, продължителност, особености и симптоми. Промените, които могат да се наблюдават по време на етапите, са както физиологично-физически, така и емоционално-психически. Ето кратко описание на всеки един от тях.
Етапи на репродуктивния цикъл на жената
- Пременопауза
Пременопаузата е първият етап от репродуктивния цикъл преди настъпването на перименопаузата. Той бележи началото на репродуктивния живот на жената и се характеризира с редовни менструални цикли и стабилни хормонални нива. Характерни за тази фаза са кратките периоди преди цикъла, по време на които се наблюдават определени повтарящи се симптоми или т.нар. Предменструален синдром (ПМС).
Нека обърнем внимание, че понятието „пременопауза“ често се използва взаимозаменяемо с „перименопауза“, което е наименованието на втория етап. Важно е да отбележим, че всъщност това са две отделни фази от репродуктивния цикъл на жената с различни особености и симптоми.
- Перименопауза (предменопауза)
Това е етапът преди настъпването на менопаузата и продължителността му може да варира – „пери“ означава „около“. Перименопаузата е периодът на преход преди последния менструален цикъл на жената. По време на този етап започват да се наблюдават колебания в нивата на женските хормоните. Това е и причината да започнат да се усещат различни физически и емоционални симптоми. Типичното за този период е, че менструалните цикли могат да станат нередовни, по-дълги или по-кратки, по-леки или по-тежки. Перименопаузата може да продължи между 8 и 12 години и да наруши значително качеството на живот.
- Менопауза
Менопаузата настъпва 12 месеца след последния менструален цикъл и бележи края на репродуктивните години на жената. Това всъщност е един ден, в който се установява завършването на перименопаузата и навлизането в следващия етап – постменопаузата. Менопаузата е терминът, който се използва в ежедневния език за периода, през който жените започват да изпитват симптоми, свързани с промяна в нивата на хормоните. Но всъщност това е предишният етап на перименопаузата, който е и най-труден за преодоляване.
- Постменопауза (следменопауза)
Постменопаузата настъпва с установяването на менопаузата. При липса на менструален цикъл в продължение на 12 последователни месеца от датата на последния цикъл се счита, че менопаузата е настъпила. Това бележи и началото на етапа на постменопаузата. По време на този период повечето от неприятните симптоми, свързани с колебанията в нивата на хормоните, отшумяват, тъй като те остават постоянно ниски. Тези трайни промени от своя страна водят до специфични за този етап проблеми и рискове.
Симптоми на менопаузалния преход
Както споменахме по-горе, всеки един от етапите се характеризира с определен възрастов диапазон, продължителност и признаци. Преходният период на перименопаузата преди установяването на менопаузата е най-предизвикателният етап, което се дължи на резките промени в нивата на женските хормони. Тези промени оказват влияние не само на репродуктивните функции, но и на други процеси в организма. Ето някои от най-често изпитваните симптоми по време на този преход.
- Нередовен цикъл (само по време на перименопаузата)
- Горещи вълни и нощно изпотяване
- Смущения в съня и безсъние
- Изтъняване на косата, суха кожа, чупливи нокти
- Намалена костна плътност
- Податливост към пикочни и вагинални инфекции
- Уринарна инконтиненция
- Вагинална сухота и дискомфорт
- Сърцебиене и проблеми с кръвообращението
- Промени в нивата на холестерола
- Проблеми с концентрацията и паметта
- Промени в сексуалното желание
- Промени в настроението и емоциите
Изброените симптоми изглеждат като истинско предизвикателство, но е важно да отбележим, че не всяка жена изпитва всеки един от тях. Възможно е също някои от симптомите да са толкова леки, че да не причиняват сериозен дискомфорт или смущения в живота на жената. Все пак е добра идея да се подготвим психически, както и да се информираме максимално за този етап от живота ни.
За жалост обаче, темата за менопаузата при жените не е достатъчно широко обсъждана и информацията е оскъдна. Повечето жени не са запознати в дълбочина какво ги очаква по време на този важен преход. Когато първите симптоми на перименопаузата се появят, те се оказват неподготвени и сами в този труден етап. Това важи с още по-голяма сила за емоционално-психичните промени, които са съществена част от изпитваните симптоми, но често са напълно пренебрегнати.
Ментално здраве по време на менопаузалния преход
Както вече казахме, промените в нивата на женските хормони са основната причина за симптомите на менопаузалния преход. Това важи и за емоционалното и психичното благополучие на жените в този период. Спадът в хормоналните нива може директно да индуцира някои симптоми. Ако някои от тях вече са налице, те могат да бъдат засилени с настъпването на прехода. Също така самите симптоми могат да окажат влияние върху общото усещане на жената, нейното самочувствие и увереност.
Емоционално-психични симптоми на менопаузалния преход
Някои от най-често срещаните симптоми, които засягат менталното здраве на жените, са:
- Проблеми със съня и безсъние
- Проблеми с концентрацията и паметта
- Напрегнатост и нервност
- Гняв и избухливост
- Липса на настроение и потиснатост
- Ниско самочувствие и увереност
- Депресия
- Тревожност
- Паник атаки
Хормоналните промени оказват влияние върху емоционалното блогополучие на жената, по същия начин както оказват влияние върху физическото ѝ състояние. Това не бива да ни изненадва, знаейки, че промените в настроението са типични както за предменструалния синдром (ПМС) по време на пременопаузата, така и по време на перименопаузата. Други състояния, при които се наблюдават подобни колебания в емоциите, са Предменструалното дисфорично разстройство (ПМДР) и следродилната депресия.
Очевидно е, че промените в хормоналните нива засягат емоционалното и психичното състояние на жената по време на менопаузалния преход. Понякога е възможно жената да изпитва потиснатост и дори симптоми на депресия. Жените, които са страдали от депресия в миналото, са по-склонни да влизат в депресивни състояния. Тази склонност се подсилва и от други житейски фактори, характерни за този етап от живота – изнасяне на порасналите деца, грижа за възрастни родители, промени във външния вид и здравето, промени в работата и взаимоотношенията и други.
Важно е все пак да се прави разлика между леките депресивни състояния, които се дължат основно на промените в хормоните на жената, и тежки състояния като клинична депресия. Ако в миналото е имало такава диагноза, възможно е тя да бъде отключена отново. Но дори и без предишна диагноза, ако са налице тежки симптоми на депресия, трябва да се потърси помощ от специалист. Промените в настроението и емоциите не трябва да се пренебрегват.
Смущения в съня и безсъние
Грижата за съня също е от съществено значение, тъй като продължителната липса на сън може да допринесе за отключването на депресивен епизод. Освен това лошият сън ни прави по-раздразнени, по-избухливи, а също влияе и на способността ни да се концентрираме и помним. Смущенията в съня и безсънието, дължащи се на горещи вълни и изпотяване през нощта, са типични по време на менопаузалния преход. Затова е важно да полагаме допълнителни грижи както за съня си, така и за цялостното ни физическо и ментално здраве.
Възможно е по време на менопаузалния преход да се появи и състояние на тревожност. Въпреки че няма доказана пряка връзка между хормоналните промени и тревожността, възможно е при част от жените да бъде отключена. Отново това зависи от наличието на диагноза в миналото, като жените, които са били диагностицирани, са по-склонни да изпитват тревожност. Също така тази склонност се увеличава и с нарастването на стресовите фактори в живота.
Възможно е горещите вълни да бъдат объркани с паник атаки. Усещанията по време на гореща вълна и паник атака са сходни – сърцебиене, горещина и изпотяване. Някои жени дори изпитват лека паника или усещане за гибел. Това, което различава горещите вълни от паник атаките е, че при вторите е налице и задушаване. И в двата случая симптомите не бива да се подценяват и е препоръчително да се потърси допълнителна информация и помощ.
И така, може да се окажете в спешното и да ви диагностицират с паническо или тревожно разстройство, а всъщност да сте в перименопауза.
Как намаляването на естрогена влияе върху нивата на серотонин?
Има доказателства, че намаляването на естрогена може да влияе на нивата на серотонин в мозъка. Серотонинът е невротрансмитер, който играе ключова роля в регулирането на настроението, съня, апетита и други важни функции. Хормонът естроген също участва в тези процеси и взаимодействието между тях е сложно и многопластово.
Ето как намаляването на естрогена може да повлияе на серотонина:
- Рецепторна чувствителност: Естрогенът може да модулира активността на серотониновите рецептори в мозъка. Намаляването на естрогена може да доведе до промени в чувствителността на тези рецептори, което може да повлияе на предаването на сигнали в нервната система и да допринесе за промени в настроението.
- Синтез на серотонин: Има данни, че естрогенът може да стимулира синтеза на серотонин чрез повишаване на активността на ензима триптофан хидроксилаза, който е ключов за производството на серотонин. Намаляването на естрогена може да намали активността на този ензим и следователно да намали нивата на серотонин.
- Разграждане на серотонин: Естрогенът може също така да влияе на разграждането на серотонина чрез моноаминооксидазите (МАО), които са ензими, разграждащи серотонина. Промените в нивата на естроген могат да повлияят на активността на МАО и съответно на нивата на серотонин.
Тези механизми могат да обяснят защо някои жени изпитват промени в настроението, тревожност и депресия по време на периоди на хормонални колебания, като предменопаузата и менопаузата. Важно е да се отбележи, че всеки организъм реагира по различен начин на тези промени и индивидуалните различия могат да бъдат значителни.
Катя, 48г., трябваше сама да разбере какво причинява безсънието, подтиснатото настроение, умората на мускулите и болките в ставите й толкова внезапно. Тя беше объркана защо здравните специалисти не са по-добре настроени към нейните проблеми и не й предлагат помощта, от която тя отчаяно се нуждае.
Споделям част от историята на Катя:
„Проблемите ми започнаха внезапно в началото на годината. Първо забелязах, че заспивам все по-трудно. Дори и когато бях много изморена. После дойде подтиснатото настроение, което не е характерно за мен. Аз съм спокоен, ведър човек, който приема с лекота всичко, което му поднася живота. Бях свикнала да спортувам редовно и обичах рутината, която имах, но за една нощ сякаш получих мускулна умора, която прерасна в болки в ставите.
След месеци опитване на различни физиотерапии, неубедителни ЯМР и пропилени срещи с личен лекар, започнах да правя мое собствено проучване, за да се опитам да намеря отговор. Колкото повече проучвах, толкова по-изумена бях, когато открих цялата тази информация около менопаузата и дума, за която никога не бях чувала– перименопауза.
Бавно подозренията ми, че проблемите ми са свързани с намаляващите ми хормони, се превърнаха в нещо повече от предчувствие – бях в перименопауза и страдах от безкраен списък от симптоми, за които нямах представа, че са свързани с хормоните ми. Беше смесица от емоции: облекчение, че има отговор, изненада колко малко знаех и тъга и гняв, че не бях по-информирана и подготвена. Но най-накрая имаше надежда, че мога да върна живота си в релси. Бях израснала с негативна представа за хормоно заместителната терапия, за която, както се оказа, много грешах и я основах на дезинформация от медиите през годините. Дори моят личен лекар ми казваше неща, които знаех, че са грешни. Чувствах се самотна, неподкрепена и обърквана за това, което ми предстоеше.
Все още се опитвам да разбера как можем да достигнем 50-те си години, без да знаем нещо, което ще се случи на всяка една жена. И не разбирам защо личните лекари и много здравни специалисти са погрешно информирани и в резултат на това погрешно диагностицират симптомите като нещо друго. Шокиращо е колко много митове продължават да съществуват.
Притежаването на фактическа, непредубедена информация, базирана на данни, е от първостепенно значение, за да можем да правим информирани избори за нашето здраве – и това със сигурност е наше право.
Това време от живота ни трябва да бъде нещо, което да празнуваме и прегръщаме, а не нещо, в което трябва да се спъваме със завързани очи и след това да се борим, за да бъдем чути и да получим подкрепата и лечението, от което се нуждаем.
Облекчаване на симптомите на менопаузалния преход
Етапите на перименопауза и менопауза са предизвикателни, но не бива да се превръщат в страдание. Съществуват методи и терапии, които могат да помогнат както с физическите, така и с емоционално-психичните симптоми. Също така е важно темата менопауза да не бъде табу и да се обсъжда свободно и обширно. Това е един естествен преход в живота на всяка жена, който с повече разбиране и подкрепа може да бъде преживян с достойнство.
Методи и терапии за облекчаване на симптомите:
- Хормонозаместителна терапия
- Когнитивно-поведенческа терапия
- Приемане на хранителни добавки
- Приемане на антидепресанти
- Балансирана диета
- Избягване на кофеин и алкохол
- Спорт
- Йога
- Танци
- Акупунктура
- Масажи
- Ароматерапия
- Социална подкрепа
Някои от тези методи трябва да се проучат внимателно и да се обсъдят със специалист. Дори естествени продукти като хранителните добавки могат да имат противопоказания. Приемането на всякакъв вид медикаменти трябва да бъде предписано от лекар.
Хормонозаместителна терапия (ХЗТ):
Хормонозаместителната терапия може значително да облекчи симптомите на менопауза като горещи вълни, нощно изпотяване, вагинална сухота, мозъчна мъгла, тревожност, депресия, кръвоизливи, болки в мускулите и ставите, хронична умора и т.н. Може да подобри настроението, когнитивната функция и жизнеспособността. Но също така тя трябва да се използва под строг медицински контрол и мониторинг, тъй като при част от жените може да увеличи риска от определени здравословни проблеми като тромбози, инсулт и рак на гърдата при дългосрочна употреба.
Някои жени може да се възползват от комбиниран подход, който включва както антидепресанти, така и ХЗТ. Това може да осигури по-добро управление на симптомите и да минимизира страничните ефекти. Ако симптомите на тревожност и депресия са умерени до тежки, антидепресантите могат да бъдат необходими за известно време. С течение на времето обаче, симптомите могат да се подобрят и нуждата от медикаменти може да намалее.
Най-добрият подход е да се консултирате с медицински специалисти, като гинеколог и психиатър, които могат да оценят вашето индивидуално състояние и да предложат най-подходящото лечение. Те ще вземат предвид вашата медицинска история, текущите симптоми и потенциалните рискове, за да разработят персонализиран план за лечение.
Важно е да се знае, че всяко лечение трябва да бъде индивидуализирано и адаптирано към нуждите и предпочитанията на пациента. Редовното наблюдение и комуникацията с лекарите са ключови за успешното управление на симптомите и подобряване на качеството на живот.
Употребата на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) сред жените в менопауза варира значително в различните страни и региони по света. В някои държави, като Съединените щати и Канада, употребата на ХЗТ е сравнително висока, докато в други страни, като Франция, България и Италия, тя е по-ниска.
Грижата за себе си, за менталното ни здраве и емоционалното ни благополучие е нещо, което трябва да приоритизираме не само в трудни житейски периоди, а всеки ден. Доброто ни общо състояние намалява риска от развиване на болести и психични проблеми сега и в по-късна възраст. Вземането на превантивни мерки също би облекчило симптомите на перименопаузата и менопаузата, което би ни дало възможност да извлечем най-доброто от този преход.
Споделям тези видеа по темата, с участието на д-р Стаменов – водещ експерт по репродуктивна медицина: