Същност и определение на съзависимостта
„Съзависимост“ е термин, който за пръв път се появява в САЩ през втората половина на 20 век. Той описва специфично поведение на хората, които имат близки с алкохолна зависимост. Типичното за съзависимите отношения е, че липсва баланс и единият човек предимно дава, докато другият основно взема. Проблемът е в това, че прекалената помощ от страна на първия възпрепятства решаването на проблема, докато вторият продължава деструктивното си поведение.
Зависимият човек употребява някакво вещество или извършва някакво действие, което има негативни последствия. В повечето случаи зависимият осъзнава деструктивното влияние на навика си, но не може да го спре. Той изпитва временно удовлетворение или облекчение, което го кара да продължава. Това води до необходимост да се употребява, като често опитите за отказване са неуспешни.
Съзависимият е близък на зависимия – партньор, родител, приятел, роднина и др. При него също говорим за вид зависимост, но този път тя е към самия човек. Това означава, че поведението на съзависимия е зависимо от употребяващия вещества или извършващия някакви действия. Т.е. той е зависим от зависимия.
За да опишем динамиката по-ясно, нека използваме класическия пример за жената, която има партньор алкохолик. Всъщност така се поражда концепцията за „съзависимостта“. Близките на зависими към алкохол започват да организират срещи, подобни на тези на Анонимните алкохолици. Става ясно, че зависимостта е проблем, в който са замесени всички членове в семейството.
Жената, чиито партньор е алкохолик, знае, че навикът на партньора й е унищожителен както за него, така и за нея и отношенията им. В желанието си да помогне на своя близък, тя изцяло се фокусира върху неговата зависимост. Вредният навик става определящ за живота й, като тя престава да съществува извън порочния кръг на зависимостта на партньора си. Тя пренебрегва себе си и в същото време пречи на излекуването на близкия си.
Емоционалната съзависимост
Съзависимостта може да се прояви и в друг контекст, извън този на зависимостта към вещества или действия. Ние можем да бъдем съзависими към някой, без той да е зависим. В случая говорим за емоционална съзависимост към определен човек, обикновено партньор, родител, приятел и дори детето ни. Тези взаимоотношения са едностранчиви, като единият човек е обсебен от връзката, докато другият обикновено има някакъв проблем и се нуждае от грижи.
Това, което различава съзависимите от нормалните връзки, е, че при първите обикновено единият партньор поема грижите и отговорността за нездравословните поведения и навици на другия. Той изпитва нужда да се грижи за него до степен, в която пренебрегва собствените си нужди. Това води до манипулативност и контролиране на нуждаещия се от страна на грижещия се. В крайна сметка проблемите се задълбочават и двамата са сковани в дисфункцията на взаимоотношенията си.
Как възниква съзависимостта
За да има съзависимост, трябва да има емоционална зависимост. Съзависимият човек е емоционално зависим. Емоционалната зависимост обикновено се заражда в детството, когато едно дете е било поставено в зависимост. Разбира се, ако някой в семейство е бил зависим, то със сигурност това дете ще бъде съзависимо. Но дори и да няма зависимост в семейството, може да съществуват различни дисфункции, които да бъдат предпоставка за развиване на съзависимост.
Едно дете може да бъде поставено в емоционална зависимост, ако някой от родителите е твърде авторитарен, контролиращ или критичен. Също така, когато един от родителите е избухлив, непридвидим или нестабилен, той подчинява другите около себе си. Животът в семейството се върти около правилата или състоянията и настроенията на този човек и всеки заема определена роля.
Съществува и вариант, в който родителят играе ролята на жертва или мъченик. Той винаги страда, животът никога не е наред и винаги някой друг е виновен. Дете, което израства в такава среда, се научава винаги да помага, да спасява и да бъде в помощ на другите. Последствията от това са, че то не успява да развие собствената си идентичност и усещане за себе си.
Драматичният триъгълник на Карпман
Триъгълникът на Карпман е социално-психологически модел, създаден от американския психолог Стивън Карпман през 60-те години на 20 век. Той илюстрира определени нездравословни взаимоотношения между хората при наличието на емоционален конфликт. В конфликтни ситуации те са склонни да влязат в една от три основни роли: жертва, спасител и насилник. Ролите не са фиксирани и всеки от участниците може да влиза от една роля в друга.
Жертва
Жертвата е първата роля в драматичния триъгълник и се характеризира с това, че човекът смята, че е направил всичко възможно и по силите му, но това не помага и ситуацията не се променя. Обикновено този тип хора избягват истинската промяна и се страхуват да се изправят пред предизвикателствата и чувствата си. Те се чувстват нападнати, неразбрани, безсилни, не могат да вземат решения и да разрешат проблемите си.
Спасител
Спасителят е този, който се притичва на помощ на жертвата и се опитва да помогне, като поема отговорност за проблемите на жертвата. Той чувства нужда да бъде необходим на другите, но ако помощта му не даде резултат, лесно може да премине в ролята на насилника. Негативното последствие от това поведение е, че не позволява на жертвата да поеме отговорност за себе си, като по този начин проблемите продължават без промяна.
Насилник
Насилникът смята, че винаги е прав и обвинява жертвата за това, че се чувства зле. Той е властен, строг, изискващ и контролиращ. В същото време чувства голяма отговорност и тежест, както и неспособност да се отпусне. Той има високи стандарти и е перфекционист, което допълнително го изморява и натоварва. Ако бъде конфронтиран от някой от другите участници, той може да влезе в ролята на жертвата, като това ще направи другия насилник.
Така тримата участника могат да се въртят в омагьосан кръг, без реално да се разреши конфликтът. Всеки един от тях избягва по някакъв начин истинското решаване на проблема. Освен това те са убедени в правотата си и смятат, че вината е в някой от другите участници. В същото време всеки от тях извлича определена полза от ролята, която въплъщава.
Тази „драматична игра“ илюстрира взаимоотношенията в семейството, в което се поражда зависимост и съзависимост. Очевидно е, че една такава среда е нефункционална и води до нездрави модели на адаптация. Човек, израстнал по този начин, ще повтаря тези модели на поведение и в други отношения през живота си. Това е началото на съзависимостта, която ще продължи, докато цикълът не бъде прекъснат.
Характеристики на съзависимия човек
- Ниско самочувствие и перфекционизъм
Съзависимият човек има ниско самочувствие и самооценка. Обикновено те са породени от чувство за срам и дефектност. В резултат съзависимият може да развие високи стандарти и перфекционизъм.
- Търсене на одобрение и липса на отстояване
Тъй като съзависимият човек не цени себе си достатъчно, вярва, че другите са по-добри от него. Той търси тяхното одобрение, за да се чувства достатъчно добър. И след като мнението на другите е по-важно, той не се отстоява и заявява.
- Желание да се харесаш и пренебрегване на себе си
Тъй като не вярва, че е изначално достоен и достатъчен, съзависимият човек не вярва, че има право да каже „не“. Следователно той често пренебрегва себе си и нуждите си, за да угоди на другите и да им се хареса.
- Сливане с другия и неглижиране на собственото „аз“
Съзависимият човек до такава степен се фокусира върху другия, че напълно неглижира себе си. Той спира да се развива като отделна личност с отделни цели и желания и живее през другия.
- Размити граници и свръхотговорност
Съзависимият човек няма ясни граници и се чувства отговорен за проблемите на другия. Той е склонен да поема вина за чужди грешки, както и да се съгласява да прави неща, които не са му приятни.
- Спасяване на другия и прекалена грижа
Съзависимият човек влиза в ролята на спасител и полага прекалени грижи за другия. Той изпитва нужда да бъде необходим и се страхува, че в противен случай може да бъде изоставен. Така лишава другия от поемане на лична отговорност и позволява негативните поведения да продължат.
- Контролиращо поведение и манипулативност
Съзависимият човек изпитва нужда да контролира хората и обстоятелствата около себе си. Той се страхува да не изгуби контрола и често прибягва до манипулативни техники като заплашване и вменяване на вина.
- Емоционална нестабилност и подтискане на емоциите
Съзависимият човек може да страда от тревожност и депресия, както и да изпитва трудност да регулира емоциите си. В такива случаи може да прибягва до употребата на вещества и действия, които да подтискат нежеланите емоции.
- Проблеми с близостта и комуникацията
Съзависимият човек често изпитва недоверие към другите и трудно се разкрива пред хората. Той също така се страхува да не бъде критикуван, отхвърлен или изоставен и трудно комуникира нуждите и желанията си.
Как да излекуваме съзависимостта
Ако сме в нездравословни отношения с някого дълги години, то вероятно става въпрос за съзависимост. Ако сме твърде фокусирани, обсебени или зависими от някого, то вероятно става въпрос за съзависимост. Ако ни е трудно да си представим живота без някого дори и да знаем, че нямаме бъдеще заедно, вероятно става въпрос за съзависимост. Съзависимостта е често срещано състояние и понякога е трудно да се идентифицира. Освен това е сложно състояние, но може да бъде преодоляно.
Най-важната стъпка е да осъзнаем, че има проблем в отношенията ни с наш близък. Това може да звучи лесно, но всъщност е доста трудно, тъй като обикновено се самозалъгваме. Проблем има, когато не чувстваме удовлетвореност, пренебрегваме себе си, стигаме до използването на манипулативни техники, живеем в тревожност и страх и се въртим в омагьосан кръг. Вместо връзката ни да се подобрява и да се чувстваме добре, ние сме зациклили и повтаряме едни и същи грешки.
След като осъзнаем, че има проблем, трябва да се запитаме откъде идват тези нефункционални модели на поведение. Когато разгледаме семейството си като система, лесно могат да изпъкнат проблемните зони. Можем да разберем и каква роля играем ние в драматичната картина на отношенията ни с другите. Може да се окаже, че играем ролята на жертва, спасител, насилник или всичките едновременно. Важно е да поемем отговорност за приноса, който имаме в задълбочаването на проблемите. И след това да си простим за грешките, тъй като сме част от една система, както и поколенческа линия.
От тук насетне можем да започнем работата по лекуването на травмите, които сме преживели в миналото и продължаваме да пресъздаваме в настоящето. Това може да включва:
- работа с вътрешното ни дете за отработване на детските травми
- свързване със собствения ни „аз“
- изграждане на идентичност
- грижа за себе си и собствените ни нужди
- комуникиране на нуждите и желанията ни
- поставяне и отстояване на граници
- отучване от поведения като търсене на външно одобрение, желание да се харесаме, саможертва, спасяване на другите, манипулативност и контрол
- усвояване на техники за саморегулация
- поемане на отговорност за себе си на първо място
- работа върху автономността и самостоятелността ни
Пътят на излекуването на съзависимостта не е лек, но не трябва да бъде самотен. Ако чувстваме, че не можем да се справим сами, винаги можем да потърсим помощ от специалист. Важното е да помним, че вината не е наша, нито на нашите близки. Съзависимостта е много често срещана в семействата и се предава от поколение на поколение. Но веднъж осъзнавайки проблема, е наша отговорност да прекъснем нездравия цикъл и да се излекуваме. Това трайно ще подобри качеството на живота ни, а много вероятно и този на близките ни.