Срамът като основна емоция
Срамът е базова човешка емоция, предизвикана от оценяване на нас самите или поведението ни в дадена ситуация. Ние изпитваме срам, когато сме недоволни от себе си или постъпките си, или когато някой друг е недоволен от нас. Чувството за срам се изживява като неадекватност или дефектност – някакъв вид неспособност, липса или недостатъчност.
Срамът също така е емоция с морален и социален характер. Тя ни помага да поддържаме общоприетите социални и културни норми, като затвърждава идеята, че определени поведения оказват негативно и вредно влияние на другите и обществото. По този начин тя ни предпазва от това да не постъпваме в разрез с общовалидни правила и стандарти за поведение.
Понякога срамът може да се обърка с чувството за вина, но не са едно и също. Докато чувството за вина се свързва с дадено действие или нещо, което сме направили, срамът е насочен към същността ни и това какви хора сме. Чувството за вина ни казва „аз направих грешка“, докато срамът ни казва „аз съм грешка“. Нормално е да изпитваме срам и вина от време на време и чувството да отминава сравнително бързо.
Разлика между здравословния и токсичния срам
В определени случаи чувството за срам може да се задълбочи и да прерастне в доминиращо състояние. Когато срамът изкривява оценката ни за самите нас до степен, в която започва да ни влияе негативно, говорим за токсичен срам. Токсичният срам е хронично чувство на ниска самооценка, което може да стигне и до степен на себеомраза. Характеризира се с вярването, че каквото и да направим, никога не сме достатъчно добри.
За разлика от обикновения срам, токсичният срам е емоция, която се слива с нашето усещане за себе си. Ние сме нашия срам – той определя нашето собствено „аз“ и вътрешния ни диалог. Затова е възможно дори да не осъзнаваме, че чувстваме срам в определени ситуации, а просто сляпо да вярваме, че нещо в нас изначално не е наред. Токсичният срам се превръща в начина, по който се възприемаме, определяме, мислим и говорим за себе си.
Симптоми на токсичния срам
Токсичният срам оказва силно вредно влияние върху ежедневието ни, което се проявява в редица негативни проявления. В дългосрочен план токсичната емоция изсмуква енергията и желанието ни за живот. Някои от симптомите на токсичния срам включват:
- Постоянно и прекалено критикуване на себе си, което в повечето случаи не отговаря на реалността
- Перфекционизъм и стремеж към съвършенство, породено от чувството за малоценност и за да се избегне външната критика
- Отлагане и бавене на задачи поради вярването, че не сме достатъчно добри и за да избегнем негативните чувства на провал
- Избягване на определени ситуации, които могат да предизвикат силни емоционални реакции в нас
- Свръхчувствителност към мнението на другите и към отхвърляне до степен, в която не можем да бъдем автентични
- Съзависимост и емоционална зависимост, свързани с пренебрегване на собствените нужди и свръхконтролиране на другите
- Загуба на апетит и хранителни разстройства в резултат на чувството за малоценност или с цел контролиране на аспекти от живота ни
- Нарушения в съня и безсъние, свързани със силната емоция или психично разстройство
- Депресия и тревожност, свързани с преживяна в миналото травма
- Психосоматични болки в тялото като начин да се манифестират вътрешните болки навън
- Злоупотреба с упойващи вещества с цел да се избяга от потискащото и смазващо чувство на срам
- Гняв и самонараняване отново с цел да се изрази силната емоция или да се пренасочи вниманието към друга болка (физическа)
Какво поражда токсичния срам
Токсичният срам обикновено се заражда в детските години, когато идентичността ни все още се оформя. В детството и юношеството все още нямаме ясно оформена представа за себе си. Поради това мнението ни за себе си се изгражда на база какво мислят околните за нас. В повечето случаи това са нашите родители и други близки хора в обкръжението ни. Тяхното отношение към нас е основата на мнението ни за себе си.
Ако когато сме допуснали грешка, забележките на тези хора са насочени към аспекти от нашата личност, вместо към самото действие, започваме да се чувстваме недостойни и недостатъчни. Ако биваме наричани с някакви думи и определяни по някакъв начин, това ни кара да изпитваме срам от себе си и наши черти. Ако тези определения биват повтаряни достатъчно често, започваме да ги интернализираме и те се превръщат в нашата визия за себе си.
Токсичният срам се характеризира с това, че засрамването се случва регулярно. Той се заражда, когато сме постоянно осъждани за това което сме. Често токсичният срам е резултат от вид злоупотреба – физическа, емоционална, сексуална и др. Насилието, което детето изживява, се интернализира и то вярва, че нещо в него не е наред, за да предизвиква това отношение.
Освен това емоционалното пренебрежение и неглижиране от страна да родителите към детето също може да породи токсичен срам. Студенината и неангажираността на родителите се преживява като отхвърляне. Това, което детето възприема като послание, е „не съм достатъчно добър/добра и не заслужавам любов“. Това впоследствие се оформя и затвърждава във вярване за себе си.
Възможно е срамът да се породи в резултат от травматични преживявания на по-късен етап в живота. Това може да е еднократно действие или продължителни такива, които ни карат да се срамуваме от себе си и това, което сме направили. Например ако сме извършили нещо, с което сме навредили на други, или пък ако не сме се отзовали, когато е трябвало. Срамът от случилото се може да ни преследва дълги години, особено когато не можем да направим нищо, за да „изкупим вината си“.
Животът с токсичен срам
Теди е на 36 г. и живее със съпруга и детето си на 8 г. Когато то е на 4 години, семейството се премества да живее в друга държава. Адаптацията на детето е трудна и започват да се появяват нежелани поведения, понякога класифицирани като агресивни. Когато има проблеми с детето си, Теди го преживява тежко и обвинява себе си. Тя смята, че не е достатъчно добра майка и че е допуснала непростими грешки, които са навредили на детето ѝ. Когато получава обратна връзка за поведението му, тя не успява да се заяви или защити и се чувства сякаш другите я атакуват. Освен това тя се срамува да сподели с близките си или да потърси помощ за проблема. Това я кара да се изолира от други родители и да избягва ситуации, в които изглежда като „лоша майка“. Това води до състояния на депресия, тревожност и социална изолация.
Емил е на 47 г. и работи във финансовата сфера. Като ученик е бил пълен отличник, а по-късно става перфекционист в работата си. Но въпреки добрите си резултати, никога не се чувства достатъчно добър и продължава да преследва невъзможни стандарти. Последният проект, върху който е работил дълго време, не получава желаната обратна връзка. Това му въздейства силно и той се чувства като пълен провал. Когато работата му е критикувана, той се чувства сякаш иска да потъне в земята. Независимо от предишните си постижения, той се смята за загубеняк и не спира да се обвинява, че не е достатъчно добър. Това води до нарушения в съня му, както и до нездравословно хранене, а понякога дори и до прибягване към алкохол и други упойващи вещества.
Стратегии за справяне с токсичния срам
Токсичният срам е като отрова, която тече през нас и отравя живота ни. Ние не го чувстваме всеки ден или всеки път, когато нещо ни се случва. Но има ситуации и сфери в живота ни, в които токсичният срам избира да вирее. Всеки път, когато попаднем в такава ситуация, срамът се активира и все едно ставаме друг човек. Определени негативни убеждения за нас се включват и започваме да се държим не като себе си.
Понякога искаме да атакуваме, понякога да бягаме, понякога просто се опитваме да омилостивим тези, които са ни поставили в тази ситуация. Понякога потъваме в отчаяние, депресия и самота, друг път прибягваме към действия, които притъпяват силните ни емоции. Много често може да си го изкараме на близките си, наранявайки не само себе си, а и другите покрай нас.
Токсичният срам е емоция, която може да се овладее. Това не е нашето нормално, изначално състояние, а нещо, което сме прихванали от околните, когато сме били твърде уязвими. Тъй като не сме имали необходимите защитни механизми, ние сме възприели погрешен образ за себе си. Но, като възрастни вече сме свободни и способни да го подложим под съмнение и да започнем процеса на лечение и преоткриване на истинското ни „аз“.