„Страхът убива разума. Той е малката смърт, която води до пълното унищожение. Ще се изправя с лице пред страха си. Ще му позволя да мине покрай мен и през мен. И когато е вече отзад, ще се обърна да видя стъпките му. Там, където е минал той, няма да има нищо. Ще остана само аз.“
„Дюн“, Франк Хърбърт
Страхът е неприятна човешка емоция, която възниква при реална или предполагаема опасност и се проявява като вътрешно напрежение, безпокойство и възбуда, стигаща понякога до паника. Той потиска или стимулира поведението, поради което оказва съществено влияние върху благополучието и здравето. Като нормално явление страхът мобилизира организма за борба и агресия или за пасивна отбрана и бягство.
Всеки човек изпитва страх в ежедневието си. Страхът е нормална човешка реакция – безпокоим се за безопасността си, за здравето си за близките си, за бъдещето си. Тревогата се поражда от някакво събитие и отминава след определено време. Когато обаче се чувстваме тревожни и изпитваме различни страхове през повечето време, вече говорим за развитие на тревожно състояние.
В състояние на страх организмът преживява алармена реакция, в която са въвлечени нервната и ендокринната система – напряга се мускулатурата, ускорява се сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане. В следствие на тези промени в тялото, човека освен субективното усещане за вътрешно напрежение усеща главоболие, световъртеж, натиск в сърдечната област, сърцебиене, стягане в гърлото, пресъхване на устата, треперене, потене, позиви за уриниране.
Възникването на страха е свързано както с определена поносимост към дразнители и стимули, идващи отвън, така и с оценка на различни типове обстановка и свързаните с тях очаквания.
Страхът има много лица – той може да бъде усетен като напрежение и безпокойство или като ужас и паника. Може да бъде свързан с много различни обекти, ситуации, състояния.
Кой страх не е обичаен?
При болестни състояния се наблюдава немотивиран, безпричинен и психологически неразбираем страх. Страхът е първичния симптом и основната движеща сила на неврозата. Първичния страх, възникнал при телесен симптом, ражда друг психогенен страх, който нараства по интензивност, проявява към все повече обекти и накрая се превръща в страх от самият страх. Психогенният страх се фиксира трайно в съзнанието и се подхранва от негативните мисли и въображението на човека, чрез фантазирането на заплашителни и катастрофични сценарии.
Ако не се осъзнае и прекъсне този процес, страхът завоюва все повече и повече територии и става все по-обсебващ. Колкото повече се пазим и избягваме ситуациите, в които изпитваме страх, толкова по-силен става той. Изживяваме го мъчително, ограничава мисленето, инициативността и ежедневната ни дейност.
Страховете стоят в основата на повечето невротични разстройства: генерализирана тревожност, паническо разстройство, агорафобия, социална фобия, обсесивно компулсивно разстройство. Присъстват също така при депресията, сексуалните проблеми, хранителните разстройства и др.
Как да противодействаме на страховете?
Освобождаването от страха се случва, когато той бъде анализиран, осъзнат и приет…и когато започнем да действаме въпреки него – постепенно, стъпка по стъпка, до пълното му стопяване. И най-малката стъпка носи свобода от страха.