Телесната психотерапия се основава на възгледа, че тялото и умът са свързани и следователно емоционалните и ментални проблеми се изпитват както в ума, така и в тялото като психосоматика.
Много от тези проблеми могат да бъдат свързани с психологически травми в ранна детска възраст, които са задържани в тялото и се проявяват като психосоматични симптоми. Те могат да бъдат трудни за достъп само чрез вербална терапия. При някои хора по-лесно се достига до травматичните преживявания при работа с тялото. Комбинацията от работа с тялото и вербална терапия може да има много дълбок ефект. Телесните психотерапевти обръщат много внимание на връзките между начина, по който клиентите мислят и чувствата им, между физическите усещания и емоции и това, което се преживява в тялото в хода на разговора между терапевт и клиент.
Телесната психотерапия може да включва докосване, движение, масаж, изкуство, танци, упражнения, дихателни практики или смес от всичко това, заедно с вербална терапия.
Основана на психоанализата, телесната психотерапия е разработена от психоаналитика Вилхелм Райх, дългогодишен ученик на Зигмунд Фройд. Той насочва интереса си към взаимодействието между тялото и ума в установяването на набор от телесно ориентирани психотерапевтични концепции и техники. Райх забелязва, че определени житейски преживявания се проявяват по характерни начини. Приемайки термина „броня на характера“ за обозначаване на тези физически и емоционални прояви, Райх разработва набор от техники, които са насочени както към тялото, така и към ума с цел лечение. Тази работа, която Райх нарича „анализ на характера“, полага основата на Веготераията, която сега обикновено се нарича телесна психотерапия.
Изхождайки от няколко клона на науката и психологията, този подход към лечението е универсална терапия, която може да се използва както в индивидуални, така и в групови терапевтични подходи.
КАК РАБОТИ ТЕЛЕСНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ?
Bodymind може би е най-основната концепция на телесната психотерапия: телесният ум представлява въплътената интеграция на мисли, чувства и физически телесни преживявания и усещания. Всички части на човек могат да бъдат достъпни в различни точки от лечението, за да се отговори ефективно и цялостно на проблематиката.
Броня и характер е концепция, според която хората имат способността да изграждат телесна „броня“ или мускулно напрежение/твърдост, за да се предпазят от емоционална и физическа болка. Тези брони допринасят за развитието на характера на човека. Мускулната броня е механизъм за справяне, разработен в среда на нестабилно детство, в която детето никога е знаело кога и откъде идва следващата атака, вербална, физическа, дори безшумна.
Стратегиите, които са формирани за справяне като деца, най-често са безполезни като възрастни, както и някои навици в отношенията. Резултатът от неработещите стратегии може да бъде тревожност, депресия, трудности във взаимоотношенията, ниско самочувствие. Проблемите в ежедневието може да са това, което изпитваме сега, но основната причина може да е била отпечатана в тялото и ума в много по-ранен момент от живота на човека. Ако възрастен клиент чувства, че е скован или блокиран, но не може да формулира защо, телесната психотерапия може да помогне за разбирането и освобождаването на стари страхове или напрежение от ранното детство. Ако намирате взаимоотношенията си за трудни, с помощта на телесната психотерапия могат да бъдат идентифицирани стари модели и да се интегрират нови начини за свързване.
Бронята на характера води до емоционална скованост, проблеми в комуникацията с другите и усещане за „безжизненост“. Когато бронята е там, съзнателният контрол вече не трябва активно да се защитава срещу определени импулси или желания. Колкото и упорити да са психологическите защити, те при различни обстоятелства могат да бъдат заобиколени, но бронята има тенденцията да е винаги включена и на практика е непробиваема.
Метафората „броня“ вероятно възниква от впечатлението, което се създава за непроницаемост и предполага защита. Бронята обаче е нещо повече от метафора, тя е състояние на тялото, което може да се забележи ясно.
Бронята може да се формира като мускулно напрежение. Може да се наблюдава и като нарушение на движението. Моделите на бронята не следват стриктно пътищата на произволните двигателни нерви, а по-скоро се наблюдават като ленти или сегменти. Това е така, защото бронирането е по-скоро резултат от активността на автономната система и така следва съдовите модели повече, отколкото доброволните двигателни модели. Това е същият модел като за „истерично вцепенение“, което е документирано в психиатричната литература, напълно независима от Райх.
Когато бронята е в пълното си действие, се смята, че човек проявява „защита на характера“ и тревожността е сравнително ниска. Когато бронята е отслабена – или чрез терапия, или чрез случайно преживяване, се смята, че човек е в „защита от тревожност“ Защитата от тревожност може да се разглежда като временно състояние, предизвикано от обезоръжаването.
Според Райх структурите на характера се основават на блокове – хронични, несъзнателно задържани мускулни контракции – срещу осъзнаването на чувствата. Блоковете са резултат от психологическа травма: например, детето се научава да ограничава съзнанието си за силни чувства, тъй като неговите нужди са неудовлетворени от родителите и те посрещат негодуванието му с пренебрегване или наказание.
Райх определя пет основни структури на характера, всяка със собствен тип тяло, разработена в резултат на конкретни блокажи, създадени поради лишаване или разочарование на специфичните за етапа на развитие нужди на детето:
- Шизоидна структура: тя е в резултат от травма от липса на грижи, дистанцирано отношение, от враждебни родители, включително в утробата, когато детето е било нежелано. При тази структура има фрагментация както на тялото, така и на ума.
- Орална структура: в резултат от лишаване от топлина и храна от майката, около 1-годишна възраст. Раменете обикновено са прегърбени, главата е наведена напред, китките и глезените са слаби, сякаш казват: „Не мога да се справя сам“.
- Мазохистчна структура: тази травма възниква, когато родителят откаже да позволи на детето да каже „не“, което е първата стъпка в поставянето на граници. Детето търси облекчение от яростта, която се натрупва под ограничените мускули и мазнини, като провокира другите да го накажат.
- Психопатът или изместена нагоре структура: тази травма, около 5 годишна възраст, е в случай, когато родителят манипулира и емоционално тормози детето, съблазнявайки го с чувството, че е „специално“, с цел удовлетворяване на своите (на родителя) нарцистични нужди. Детето стига до заключението, че никога повече не трябва да си позволява да бъде уязвимо, и затова решава, че вместо това ще манипулира и надвива другите със своята воля. Тялото е добре развито отгоре, слабо отдолу, тъй като психопатът се отдръпва от земята и се опитва да надвие отгоре. Тази структура има вариации, в зависимост от примеса с предшестващи травми: властващият е чист тип, покорният е смесен с орален, оттеглящият се с шизоиден.
- Ригидна структура: тази травма се появява около времето на първия пубертет, на 6годишна възраст. Сексуалността на детето не се утвърждава от родителя, а вместо това се засрамва или отрича. Тази структура се стреми да докаже на родителите и другите, че той е достоен за любов. Той често е красиво хармоничен, но има физическо разцепление около диафрагмата между сърцето и таза: любов и секс. Този човек има проблеми с осъзнаването на емоциите си, които са силни, но заровени. Тази ригидна/скована структура има много субструктури, в зависимост от конкретния характер на травмата. Проявява се като скованост, напрегнатост, състояние нащрек и контролиране на емоциите, поведението и средата.
Мускулната броня върви заедно с хипербдителността. Тялото непрекъснато се подготвя за бягство, борба или е замръзнало. Често има болка, когато мускулите са постоянно напрегнати и претоварени. Възможно е също така да има телесен дисбаланс, фибромиалгия и проблеми с дишането поради блокиране на мускулите на гръдния кош.
Функции на мускулната броня:
- Потиска потенциално експлозивни емоции.
- Действа като защитен механизъм за справяне в резултат на непрекъснатото потискане на импулса за борба или бягство в състояние на замръзване, често срещано при жертви на насилие.
- Предотвратява емоциите на другите и осигурява физическа бариера за външен стрес или заплаха като защитно убежище.
- Създава усещане за физическа безопасност и сдържаност като механизъм за справяне с хронични стресови събития в живота.
- Предпазване от болката не изразявайки неща, които обществото казва, че не трябва да бъдат изразявани.
Бронята е сборът от мускулните нагласи, които човек развива като защита срещу пробива на емоции, особено тревожност, ярост, сексуална възбуда. Един брониран човек не усеща бронята си, защото тя се развива с времето и като такава не бихме забелязали натрупване на мускулно напрежение, фасциални сраствания и блокажи. По своята същност мускулната броня е натрупване по-плътна съединителна тъкан (фасция).
Задачата на телесната психотерапия е именно премахване на мускулните брони и възстановяване на тялото в състояние на равновесие. Работата с тялото възобновява връзката между тялото и ума, възвръща баланса и чувството на сигурност, спокойствие и удовлетвореност.
М.Т, на 48г. споделя:
„През май 2021 г. мускулите ми започнаха да се втвърдяват до крайност – от линията на косата надолу по врата, от областта на рамото до шията и надолу по горната част на гърба между лопатките. Никой не може да разбере защо изпитвам хронична болка от схванатите мускули. До края на юни се влоши прогресивно и оттогава изпитвам много болки. Не можех да завъртя врата си по никакъв начин, т.е. отляво надясно и нагоре и надолу, без да изпитвам болка. Започнах физиотерапия, за да се опитам да разхлабя мускулите. Мисля, че бавно помага, но това, което се случва през седмицата между сеансите е, че се чувствам сякаш никога не съм се разтягала… тези мускулите все още са изключително болезнени и стегнати. Дори и да ги разхлабя, няколко часа по-късно отново имат същата плътност. Освен това схванатите мускули започнаха да причиняват ежедневно главоболие, което се превръща в мигрена. Станах толкова зле, че трябваше да взема лекарства, за да живея що годе нормално. Преживяла съм травми през целия си живот (от детската градина до сега, аз съм на 48г.). Винаги съм била в състояние на борба или бягство и винаги съм много контролираща (рядко се случва да не бъда). Когато прочетох за мускулните брони, ми прозвуча като нещо, което може да е причината за всичко, което преживявам. „
МТ е типичен пример за човек, на който телесната психотерапия би могла да помогне много.
Някои травматични спомени не могат да бъдат отработени само чрез разговорна терапия, а могат да бъдат освободени чрез работа с тялото и други физически техники.
ТЕХНИКИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ТЕЛЕСНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ
Когато започнете телесна психотерапия, първата сесия може да следва формат, подобен на сесията за разговорна терапия. Терапевтът обикновено първо провежда оценка, за да събере информация за проблема и личната ви история. Също така ще направи разчитане на тялото – техника за оценка и диагностика. След като бъдат идентифицирани проблемите и се установят целите на лечението, терапевтът ще използва различни техники, предназначени да доведат до повишено осъзнаване както на тялото, така и на ума. Тези избрани техники са пригодени да задоволят уникалния набор от нужди на всеки човек въз основа на техния конкретен проблем. В терапията могат бъдат включени и други методи за отработване и осъзнаване.
Терапевтът използва терапевтично докосване, приличащо на масаж, за да привлече вниманието към напрежението на тялото, да насърчи релаксацията или да облекчи болката. Работата с тялото може да включи и танцова/движеща терапия.
Въз основа на предположението, че хората понякога спират да дишат, когато искат да блокират чувствата, техниките за дишане подпомагат хората да се свържат отново с дъха си, за да постигнат баланс и релаксация. Концепцията за енергията също е централна при телесната психотерапия. Енергията, съхранявана и освободена от тялото, играе важна роля за това как хората се движат, преживяват и лекуват болка и взаимодействат със света. Неща като поток и освобождаване на енергия, мускулна пулсация и свиване, както и енергийно зареждане и разреждане са елементи, на които телесните психотерапевти обръщат внимание по време на лечението.
КАК МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ТЕЛЕСНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ?
Този холистичен подход към лечението работи за справяне с проблемите на ума и тялото като едно цяло. Много проблеми, засягащи емоционалното благополучие, са резултат от непрекъснато потискане на травматични спомени и преживявания, които се съхраняват в тялото. След това тези ефекти могат да бъдат изпитани като физически притеснения – главоболие, безсъние, умора, хронична болка – това, което е известно като соматизация или психосоматика. Те могат също да окажат влияние върху ежедневната функция, засягайки взаимоотношенията, интимността или настроението на човека.
Хората, които са преживели травма или злоупотреба, може да открият, че телесната психотерапия им помага да намерят алтернативен подход за справяне с негативното въздействие и трайните ефекти от тези събития. Тази терапия може да бъде полезна и за хора, които се опитват да се възстановят от злоупотреба с вещества или пристрастяване или са преживели значителна загуба.
Последните изследвания също така установиха, че телесната психотерапия е един от потенциалните методи за лечение на тревожност. Някои изследователи смятат, че телесната психотерапия може да работи добре при проблеми, свързани с тревожност, тъй като тревожността се изпитва както физически, така и емоционално, а физическата и емоционалната работа, извършвана в телесната психотерапия, може да помогне на хората да облекчат напрежението, което изпитват в резултат на тревожността си.
Черешката на тортата или терапията, която силно препоръчвам на всеки, с който се заговоря на тема терапия.
Резултатите при мен бяха разтърсващи и дълбоко трансформиращи. Дори и сега (два месеца след края на терапията) има моменти, в които се сещам за всичко преживяно с дълбока благодарност, че имах шанса да премина през нея.
Преди Цвета да ме насочи към нея, прекарахме около две години упорита работа основно в когнитивно-поведенческа терапия, EMDR, регресия. Адресирахме доста дълбоко вкоренени травми, основните – изоставяне и емоционална депривация, които успяхме да омекотим но не и да изкореним.
Тогава Цвета предложи да пробваме с психотелесна терапия, като резултатите бяха на лице още от първата сесия. Дълбоко разтърсваща, освобождаваща, трансформираща, лекуваща – така бих я определила от преживяното. Няколко месеца по-късно с ръка на сърцето мога да потвърдя, че това беше едно от най-трудните неща, които някога съм правила и заедно с това най-удовлетворяващото и смислено в живота ми досега.
Благодаря ти, Цвета!
Супер статия. Ходя на психотеряпевт от 2 години и пробвам да пробия бронята си. Онзи ден на аквапарка. Така че явно съм нацелил нещо без да знам.